Чимбова чешма над село Здравец – община Лъки, област Пловдив

В Родопите има големи чешми. Има и големи кътове за отдих. Каматни, отдалеч сияят, отдалеч можеш да видиш мъката или радостта от живота, претворени чрез камък и дърво. Да текне вода, да се пие, да се яде печено, родопската музика да оглася ливадите, да стига върховете на елите и да се отнася към небесата.

Има и малки техни сестри, които са плахо погледнали нагоре. Толкова плахо, че не са издържали битката с времето и природата, а тяхното бетонно тестемелче все повече се скрива в шубраците.

Много ми е тъжно, когато видя малка чешмица, от която или се процеждат капките или само влагата таи, та да озелени лицето и. Тези чешми са не по-малък извор на спомени и зазидана клетва за любов, семейно разбирателство, хаир за поколенията.

Тази малка чешма се намира встрани от пътя, който след Момина вода започва да се стеснява в Касъм дере и да отвежда водите на малките поточета, които формират Джурковската река. Техните сълзици също отиват в дерето и малките баруги и дамарчета са малки вени от кръвоносната система на родопските води. Тя се намира над село Здравец, община Лъки, но териториално попада в границите на община Смолян.

По-често ми се случва да спра при малка чешма. Да отида до нея. Да се окалям. Да се убода по трънаците. Да я погаля, да я погледам и да си представя колко емоции са вградени в нея. Да я съжаля, че не е наперчена като посестримите и. Да и се възхитя, че е още жива. Да и обещая, че пак ще се върна.

Да не е самичка и забравена…