Георги Стоянов Чалъков (челеби Георгаки) и неговият принос за Станимака

В борбата на българите от станимашката Бахча махала срещу гъркоманите от Амбелино и гръцката фанариотска партия на помощ се притекли пловдивските родолюбци българи и членовете на партията на умерените, към които се причислявали и консерваторите от кръга на българското челебийство, начело с челеби Георгаки. С неговата и на Йоаким Груев подкрепа искането на бахчамахаленците да се обособят в отделна община било внесено пред управеля на Пловдивска област. И за огорчение на гъркоманите, и за голяма радост на българите, това искане не получило разрешение, което било в полза на българите. Бахча махала била отделена от Амбелинския данъчен участък, а данъкът на бахчамахаленците бил намален с 18 хиляди гроша. Така фактически била утвърдена една „макар и малка българска община с отделен мухтарски печат и с отделен данъчен оклад“.

След този успех българите продължили борбата за създаване на българско училище и организиране на българска черква. И решили да открият свое училище.

Със средства от касата на общината била закупена една къща. В долния етаж на къщата имало два магазина. Единият бил леблебиджийница на хаджи Желю Сталев, а другият бил магазин за бакалски стоки. Наемите от двата магазина подпомагали издръжката на училището. То се намирало на втория етаж и се помещавало в един голям салон.

По уредба новото училище превъзхождало досегашните български училища. В него се обучавали около 30 деца. Заслуги за откриването и уреждането на това училище имали и пловдивски чорбаджии родолюбци, между които челеби Георгаки и Тъпчилещови, които помагали и със свои дарения. На едно оплакване на българите, че училището е малко и не ще побере всички деца, които искат да се учат в него, челеби Георгаки отговорил: „Нека да е малко, с едно прозорче да е, но да си го имате. Големите неща започват с малко“.

Името на челеби Георгаки срещаме за първи път в едно писмо до пловдивския митрополит Панарет, който бил назначен от Цариградската патриаршия на мястото на заточения през 1861 година митрополит Паисий. Тук той се подписал Г. С. Чалоглу, като подписът му стои наред с подписа на Кр. Ив. Гешов. На други места четем името му написано по различни начини: Георги Стоянович, Георгаки бей, Чалоглу, челеби Георгаки, Георги ефенди, Г. Стоянов. Това е все Георги Стоянов Чалъков. Той е син на големия Стоян Тодоров Чалъков, който е бил богат джелепин, но се е изявявал и с активна обществена дейност.

Георги Стоянов Чалъков е роден в Пловдив през 1822 година. Учил е в гръцко училище в Пловдив и е завършил търговското училище на остров Халки. Той е бил пръв помощник в стопанската дейност на баща си. Занимавал се е и с чифликчийство. В обществено-политическата си дейност израстнал много бързо и стигнал до изпълнението на длъжност с ранг на висш турски сановник. Той е убеден в това, че всички народи в Турската империя могат да живеят в съгласие, мир и разбирателство помежду си и, че Високата порта може да утвърди мира, любовта и доброто съжителство между всички. На тези си разбирания и убеждения той остава верен до края на живота си.

През 1870 година била създадена Българската екзархия, като особена църковна област с вътрешно самоуправление и свой устав. Този устав трябвало да бъде изработен от Екзархийския смесен съвет, в който освен екзарха и владиците имало и 10 миряни, между които Гаврил Кръстевич, хаджи Иванчо Пенчович, Георгаки Чалоглу и др. Така постепенно Г. Чалъков навлязъл в църковно-националното движение на българите. Той разбирал това движение като национално-политическо стълкновение между два възраждащи се народа /българския и гръцкия/ за определяне на църковно-юрисдикционно национално-политическите области на двата народа на Балканите. Смятал, че изпърво трудностите се появили поради етническото предимство на българите в епархии, към които гърците предявявали неоснователни претенции.

Една от големите грижи на екзархията била устройването на училищното дело. Училища се откривали на много места, но били бедни, та не могли да се издържат. Решено било да се състави Екзархийско централно настоятелство за просвещението, което да вземе под свой надзор и покровителство всички учебни и ученолюбиви заведения. Много често за поддържането на училищните помещения и за тяхното обзавеждане, както и за издръжката им се налагало да се търсят спомоществователи. А Тъпчилещови и Георги Стоянович били едни от изявените и постоянни меценати на новооткриващите се български училища. От училищата се очаквало да подпомогнат осведомяването на българското население, особено в такива места като град Станимака и Конушка нахия.

Основните училища, откривани досега на различни места в продължение на няколко десетилетия, представлявали голямо разнообразие в устройствено и програмно отношение. Било решено по епархии да се свикат училищни събори, които да разгледат и да вземат становища по устройството и програмата на училищата. Такъв събор бил проведен и в град Пловдив през 1872 г.

Училищата по места правилно разбрали нуждата на времето и задачите на народното училище. На много места били организирани учителски дружества, каквото било основано и в Станимака през май 1881 година. Родолюбието отвеждало челеби Георгаки на много от местата, където се организирали или създавали нови училища, или пък се въвеждали новостите в училищното дело. Успоредно с това той е и активен участник в църковно-националното движение на българите. Много често е бил член на различни делегации, които са поставяли за разрешение българския църковен въпрос. Такава делегация е посетила цариградския патриарх на 15 май 1870 година. Неин член бил и Георги Чалъков.

През октомври 1872 година Синодът при Екзархията чрез своите пратеници архимандрит Йосиф и Георгаки Чалъков уведомили министъра на външните работи в турското правителство, че патриаршията продължава да изпраща гръцки владици в български епархии. Правителствените служители казали обаче, че правителството се води от началото на свободата на съвестта и съгласно това начало не може да принуди гърците да признаят екзархията, нито може да забрани на патриаршията да изпраща владици за екзархийските епархии, в които живеят гърци.

През 1873 година Георгаки Чалъков е капу-кехая в екзархията в Цариград. През същата година била подета инициатива за смяната на екзарх Антим I, след изтичане на мандата му според устава. В основата на тази инициатива били доктор Стоян Чомаков и Георги Чалъков, които държали за мандатността на екзарха.

Верен на убеждението си за добруването на всички народи в турската империя под ръководството на султана, Георги Чалъков участвал в акция за събиране на благодарствени адреси в полза на султанското правителство в навечерието и по време на провеждането на Цариградската конференция през 1876-1877 година, която трябвало да разгледа положението на славянските народи под турска власт, както и да вземе радикално решение по българския църковен въпрос.

Тази деятелност на челеби Георгаки обаче не може и не бива на хвърля сянка на съмнение върху родолюбието и патриотизма на Георги Стоянов Чалъков, когото трябва да знаем и да помним като един от главните дейци, наред с Йоаким Груев за създаването и утвърждаването на българското училище в Станимака. А той участва в създаването и утвърждаването на български училища и на други места в Пловдивска епархия, като е и един от основните меценати за уреждането и издръжката на българските училища.

Георги Стоянов Чалъков починал през 1882 година, едва на шестдесет години.

автор Георги Пенчев