Пешеходен маршрут село Мочуре – връх Циганско градище – връх Съдилището – Дял Ардински, Западни Родопи

30.03.202401.09.2024734 Views

Връх Циганско градище (до 29 юни 1942 г. Ченгене хисар, до 27 април 1945 г. Грамада е връх в Родопите на височина 1827 м и едноименно тракийско светилище. Намира се в изключително красив и почти непознат за туристите район.

Изходна точка за изкачването на върха е село Мочуре, което се намира на 18 км от гр. Рудозем. Колкото и учудващо да звучи, до селото има идеален асфалтов път и придвижването до тук не е проблем.

В центъра на селото има достатъчно голямо място за паркиране. От тук започват зелена маркировка и множество табели с надпис „Гранична застава“. Почти през цялото време се движите по почвен път, който е в сравнително добро състояние и е безпроблемен за преминаване за джипове.

След първоначално изкачване пътят става почти хоризонтален и след 1 км сте при застава Мочуре и граничния кльон с граничния портал. За разлика от болшинството сгради и паркове на БА, тук нещата за сравнително много добре запазени. Тук вниманието е задължително, защото маршрута се отделя в ляво преди заставата, непосредствено след портала.

Следва участък от около 1.5 км сред красиви ливади и безбрежни панорами. Тук виждате кулата на връх Снежанка (Пампорово), НАО Рожен и върховете Преспа и Свобода. Преминавате през ловно чакало и не след дълго достигате до кът за отдих с барбекю, чешма и тоалетна.

тук може да поръчате пътепис-пътеводител „По пътя на мечтата“ (Ком-Емине или 17 дни по билото на Стара планина)

От тук табелите вече са с надпис за следващия обект по пътя – „Граничната наблюдателна вишка“. Вишката е възстановена и обезопасена. От нея могат да се видят изключителни панорамни гледки във всички посоки – обширни територии от Северна Гърция и Южна България. На вишката е монтиран далекоглед за наблюдение на природните забележителности, дивите животни и птици.

От края на ливадите започвате плавно изкачване и в рамките на 1.5 км се движите сред смесена гора и открити пространства, като пътя се движи в посока юг-югоизток. Достигате до широка поляна, на която ще видите още едно чакало. Малко след него има нов кът за отдих, а от тук, в обратна посока и нагоре се отделя пътя за наблюдателната вишка. Пътя за връх Циганско градище продължава направо.

След още 500 м, достигате до разклон. На горния път вече виждате и първата табела „Връх Циганско градище“. По долния се стига директно в югоизточното подножие на „Малкото Ченгене“ (връх Малко Циганско градище“). Там има беседка, а местността се нарича „Брахимовото“. Междувременно дотам се минава през още един заслон, но този маршрут е по-удобно да се ползва за връщане.

От разклонението започва изкачване сред букова гора и след около 500 м пътя прави почти обратен завой и не след дълго излиза на равно място, където виждате и гранична пирамида N 64. От тук до върха следвате ясна пътека, която набира височина, преминавате през гранична пирамида N 63 и след 1 км сте на върха, където се намира и гранична пирамида N 62.

Тук има малък заслон, а по останките от зидове и грамадите камъни личи, че мястото е било застроено в древността.

Храмът е бил разположен на самата гранична бразда, като ¾ от него са в българска територия, а ¼ е на територията на Р. Гърция. Предполага се, че е бил посветен на бог Дионис, е действал в продължение на поне 700 години (за това може да се съди по намерените монети), е напълно унищожен от времето и иманярите. При разкопките са намерени редица монети и част от оброчна плоча.

тук може да поръчате указател „Посоки – 40 маршрута в община Асеновград“

Историческата истина за светилището е претворена в легенда за Божествена кула (с която циганите искали да достигнат до Бог), която поради неразбирателство на построилите я хора се срутила. От тази легенда идва и името на местността „Циганско градище“, което е идентично и за българи и гърци (на гръцки върхът и местността са известни като Гифтокастро, което означава Цигански замък, Циганска крепост). По времето на Османската империя местността се е наричала „Ченгене хисар“, което отново ни връща към споменатата легенда.

Следващата гранична пирамида N 61 се намира на съседния връх „Малко Циганско градище“. Между двата върха се движите по трудноразличима пътека, която е маркирана, но заради камъните и високата растителност ходенето не е особено приятно. Растоянието е около 1.5 км.

От „Малкото Ченгене“ се разкриват страхотни панорами. Вече ясно виждате връх Кулата, където е и пирамида N 60. Тук браздата прави завой на изток и не след дълго на тази права се намира и връх Съдилището.

Слизането по южния склон на върха изглежда доста предизвикателно заради наклона, но с повече внимание и оглеждане на терена, слизането до подножието става безпроблемно. За около 500 м достигате до беседка, до която води черния път, който преди това сте изоставили, за да започнете изкачване на „Циганско градище“. Това място се нарича „Брахимовото“.

От тук до подножието на връх Кулата има 2 км, сред открито пространство и с леки спускания и изкачвания. През цялото време имате чудесна гледка към вече изкачения „Малко Циганско градище“, а в дясно от вас се виждат чудесни панорами към Гърция.

тук може да поръчате указател „100 туристически маршрута в община Асеновград“

В подножието на връх Кулата, завивате наляво по маркировката. Това е опция, която ви печели време, ако не искате на се движите точно по браздата и да качвате или слизате няколкото върха до Съдилището. Това е черен път, който не след дълго свършва и от него продължава ясно оформена пътека. Тя подсича височините, на които има гранични пирамиди (от 59 до 57).

Благодарение на факта, че се намира в гранична зона и районът около върха е бил сравнително защитен от човешка намеса, флората и фауната са изключително запазени и богати. В района на връх Циганско градище е най-голямата популация на цветето-ендемит Родопски крем, което е сред от причините местността да попадне в зоната „Натура-2000“ под обозначението BG0000372 съгласно Директива за хабитатите 92/43/ЕЕС от 11/2006 г.

Ако сте тук през месеците юни или юли, ще имате късмета да го видите и снимате. (Родопски крем (Lilium rhodopeum) е растение от семейство Кремови, което се среща само в планина Родопи. Луковицата на растението е светложълта на цвят и дълга от 3,5 до 4,5 cm. Вирее само в Родопите на височина от 80 до 2 100 m. Цъфти през юни и юли, а дължината на наземната част е 80-120 cm. Родопският крем е определен през 1984 г. като рядко и защитено растение на територията на България.)

След нови 2.5 км, през които пътеката се движи почти хоризонтално, следвайки извивките на планината, достигате до западното подножие на Съдилището и гранична пирамида N 56. Пътеката продължава зад отвесите и не след дълго излиза на обезопасен панорамен пасаж. Тук трябва да сте особено внимателни, защото урвите са много дълбоки и всяко едно невнимание може да е фатално.

Продължавате по пътеката, която в един момент се отделя и започва косо изкачване към върха. След няколко десетки метра вече сте горе. Тук има беседка, а пасажите над нея са обезопасени с парапет. Гледките са наистина божествени, неслучайно Съдилището е наричано „Черешката на тортата“ в този цялостен маршрут.

тук може да поръчате сборник „Родопите в съдби и образи“

До тук сте изминали около 13 км., времето, за което достигате до тук от селото е около 6 часа (със снимки, почивки и храна), а денивелацията, която сте изкачили е около 1000 м.

От тук до местността „Брахимовото“ (беседката в подножието на връх „Малко Циганско градище“) се връщате по познатия ви вече маршрут. Тук, с цел да подсечете Голямото и Малкото Градище, поемате по черния път, който продължава встрани от беседката. Не след дълго той ви отвежда до чешма, а след нея има и заслон.

От заслона пътя поема на ляво. Бъдете внимателни, когато достигнете до място, където пътищата се разделят. Тук има две табели за посоката, от която идвате – „Местност „Брахимовото“ и „Връх „Съдилището“. Подминавате ги и завивате в ляво по пътя, който в началото леко набира височина, движейки се по очертанията на планината. Следва дълъг хоризонтален участък, в който преминавате през беседка с барбекю и чешма и достигате на мястото, където на идване сте хванали горния път за върха и сте видяли първата табела „Връх „Циганско градище“.

„Указател на църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки паметници в община Асеновград“, който може да поръчате тук

Стъпвате на маршрута, по който сте дошли и след около 1:45 ч. сте в село Мочуре. Връщането е значително по-лесно и по-бързо и се изминава за около 3:30 ч. По целия маршрут няма опасни участъци, а изкачванията са балансирани и щадящи, което го прави подходящ и за неподготвени туристи. Маршрутът е част от трансграничната родопска екопътека Хвойна – Ставропули с обща дължина около 180 км. (около 100 км са в българска територия, което я прави най-дългата в България).

Маршрут Мочуре – връх Циганско градище – връх Съдилището – село Мочуре, е с обща дължина 25-27 км и се изминава за около 10 часа, през които да се насладите на фотография и почивки.