2016 – 21-22 май – Загражденска екопътека и водопад „Св. Дух“ край село Манастир

За пръв път посещавахме тази част на Родопите. По план трябваше в събота да преминем по екопътеката в Загражден, а в неделя да се качим на връх Свобода и да идем до водопад „Св. Дух“ край село Манастир.

Времето определено не бе с нас. Още от сутринта, съботата показваше, че ще е доста влажна. Преди Лъки поехме по пътя за Загражден, който е дълъг 36 км. До Белица и малко след нея всичко е ок, но след това има един участък, който не всеки би рискувал да мине с лек автомобил. Хубав или не, това бе единствения път до селото (по другия трябваше да въртим близо 50 км повече) и с бавно, но славно темпо се придвижихме до Загражден. Там напазарувахме в местния магазин и затърсихме началото на пътеката. Оказа се доста сложна работа, понеже в самото село аз лично не видях нито една табела, която да укаже от къде аджеба започва. След няколко нерешими ребуса из тесните улички на селото, решихме да не се занимаваме, а оставихме колите на едно малко разширение и поехме.

Още на 10-тия метър всички бяхме мокри до кости, но няма назад. Със стъпването си на пътеката стана ясно, че ще е опасно, предизвикателно и много, много мокро. След купища перипетии продължихме бавно и преодоляхме инфарктните пасажи. Продължаваше да вали, срещахме мост след мост, които бяха пропаднали или срутени, търсихме подходи, борихме се със храсти, сипеи и паднали дървета. Беше си екшън, но аз лично останах много доволен от характера на всички в групата. Отношение към всеки камък и внимание към всяка стъпка.

След около 5 км. достигнахме до крайната точка на екопътеката – беседка в местността „Козарника“. След като не успяхме да преминем над „Добрин вир“ заради счупените мостове, не се и опитахме да стигнем до водопад „Чистилището“, заради много лошите условия и време.

От там започна сериозно изкачване около километър, за да се достигне до местност „Курбана“ над село Две тополи, което остава в дясно и се вижда чудесно от пътеката. Тук е построен чуден навес с камина, маси и пейки, подходящ за хубави раздумки.

Хапнахме, починахме и тръгнахме по черен път, който е връзката между селото и Загражден. След около час и половина бяхме точно до колите. Затворихме кръга след 14 км и 5 часа ходене в проливния дъжд и калта. Независимо от атмосферните условия всички бяхме доволни, защото все пак си има щипка очарование и гордост в това, да си постигнал нещо в условия по-тежки от нормалните. Със сигурност всеки получи за себе си повече увереност във собствените си сили след днес.

Запалихме колите и газ към село Манастир, където щяхме да спим в къща за гости, която се оказа много приятно място и заехме доволно местата си по масите и пред камината. Оказа се, че си имаме и именници – Ели и Коце от Пловдив, които за пръв път бяха с нас и се получи чудесна изненада.

Добро утро! Мъглата беше все толкова гъста и решихме да идем по екопътеката, която водеше до водопад „Св. Дух“. Много хубаво място, аз съм бил три или четири пъти там. Минава се през три параклиса и след стръмно слизане се стига до високия около 12 метра водопад. Всички бяха много впечатлени, а наистина комбинацията – хубаво (вече) време и пълноводен водопад беше причина да останем доволни.

От селото до водопада е около 15 минути спокойно, без бързане. Няма драпане, с изключение на около 200 метра от последния параклис до водопада. Лятото по екопътеката има страхотни места за бивакуване, за пикник, или просто за почивка.

Отказахме се от връх „Свобода“, но пък ще го направим друг път (аз съм се качвал може би 6 или 7 пъти там). Поехме през Лъки, останалите спряха на „Юговското ханче“ да хапнат, но знаейки, че там сервират час след поръчката нашата кола се отказахме.

Много приятен уикенд, с приятна компания и хубави емоции. Имам обаче сериозна критика към състоянието на екопътеката в Загражден. Колкото и красиво да е това място, без да се поддържа е обречено до няколко години. Наистина има места, особено при дъжд, на които хора със слаби нерви и страх от височини могат да направят сериозна беля, а стане ли нещо подобно в тези чукари става лошо. Не знам по какъв проект е правена инфраструктурата на пътеката, но най-малко има период на устойчивост и не знам дали изобщо се проверява ежегодното състояние от компетентните органи. НЕ препоръчвам на туристи да посещават пътеката с малки деца или особено в дъжд.