2017 – 9 септември – Фестивал на киселото мляко в село Момчиловци, община Смолян
Въпреки че този фестивал се провеждаше вече за трета поредна година (описанието е от 2017 г.), едва в това издание ни остана време и решихме да го посетим. Предния ден бяхме на Джурково и в неделя сутринта тръгнахме за Момчиловци.
Пристигнахме в селото около 10:00 и фестивалната програма току-що започваше с изпълнения на самодейни състави от съседните населени места. Ути чевръсто контролираше работата по готвенето на „Момчиловската яхния“, която бе кулинарният подарък за всички присъстващи и която щеше да се дегустира от всеки.
Около 11:00 започна обучение по „Тай-чи“, което се проведе на полянката над музея. Взаимовръзките на селото с Китай и по-специално Шанхай са тесни и не са случайни. Преди няколко години в района на Момчиловци и Хайдушки поляни бе заснет първия сезон на китайския „Сървайвър“, а киселото мляко се оказа доста атрактивен продукт за китайците и така тези културно-икономически взаимоотношения са логична рожба на интерес и уважение от двете страни.
След урока, който продължи около 40 мин посетихме храм „Св. св. Константин и Елена“. Наистина внушителна каменна сграда, чиято камбанария е сред един от най-добрите образци в района. Всичко е чисто, ремонтирано, подновено.
В селото има традиция всички, които стават на 50 години да даряват нещо за общата среда, било то чешма, параклис, осветление на камбанарията и прочее. Не се учудвайте когато видите дарителски надпис „Дарение от набор ….“. Само искам да вметна, че Момчиловци, заедно с Орехово и Павелско се борят за приза „Село с най-много параклиси в България“, като и трите гонят 30. В селото е и Аязмото, което е част от създадената от Министерство на туризма кампания „50 малко познати обекта в България“, както и от 100-те Национални туристически обекта.
Като част от културната ни програма посетихме и музея в селото, който се намираше в непосредствена близост. Входната такса е 2 лв за възрастни и 1 лв за деца. Мога да кажа без колебания, че е по-голям от Историческия музей в Асеновград.
Разположен на три етажа, той предлага българо-китайски щанд, посветен на традициите на киселото мляко като един от основните поминъци в района, както и неговото здравословно влияние върху човека.
Има етнографска сбирка, показваща дрехите, бита и професиите на хората в Момчиловци, има много снимки, документи, артефакти от раннохристиянската епоха. Приземния етаж е художествена галерия. Много богати експозиции и определно има какво да се види и да се научи.
След разходката в музея, се отправихме отново пред сцената, защото там Ути Бъчваров, заедно с кметицата на селото щяха да връчат призовете в конкурсите „Най-вкусно ястие“ и „Най-добра тематична снимка“. След като награждаването мина, дегустирахме и вкусната яхния, в която имаше 70 килограма телешко месо, смилянски боб, моркови, лютеница и много зелени подправки, скълцани на едро.
Предния ден на Джурково си бяхме направили от нашия си фасул (черен старозагорски нискостеблен), който си сяваме на село. Разликата между т. нар. „Смилянски“ и нашия беше десетки пъти в полза на джурковското производство.
Не знам дали заради времето в което се готвеше (близо 5 часа) или заради самия боб, той почти хрупаше. Но като цяло вкусът на яхнията беше страхотен и адмирации за Ути и неговия екип. Беше уловил магията на гъстата родопска манджа, богата на аромати и месо.
В 14:00 ч официално бе закрито третото издание на „Фестивал на киселото мляко“, а гайдарската група от село Момчиловци с чудесно изпълнение изпрати гостите на това събитие, които според мен останаха много доволни. Имаше от всичко и за всички, имаше достатъчно, добре подредено, добре измислено, добре поднесено. Нямаше кич, излишни хора, излишни неща.
На път за Джурково спряхме до параклис „Св. Димитър“, който се намира в подножието на едно от най-панорамните места в района – „Момчиловския връх“. В параклиса запалихме свещички, след което се качихме до върха, който дава прекрасна панорама. Тук има и метален кръст, един от трите край селото.
Определено това е мястото, което задължително трябва да посетите. Природа, чист въздух, чиста храна, добри хора, които с удоволствие разказват за чудните тайни на село Момчиловци и неговите герои и красиви истории.