ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
Култура и изкуствоОбществен животПаметСтанимака/Асеновград

Георги Вълков – спомен за един талантлив асеновградски актьор

Изминаха доста години от деня, в който внезапно почина асеновградчанинът, актьорът Георги Вълков. За скръбното събитие тогава научих късно. Тъжно ми стана, че актьорите не само живеят, но и умират, погълнати от самотата си. Бяхме приятели, колеги, започнали заедно жизненото си театрално поприще, което бе наша лелеяна мечта. Свързваше ни общата съпричастност към театъра, който за нас се оказа не само съдба, но и смисъл и съдържание на живота.

Творческата ни и човешка дружба води началото си от времето, когато бяхме колеги в новосъздадения Общински асеновградски театър. Това ме наведе на идеята, макар и накратко, да споделя няколко думи за човека, актьора и добрия колега Георги Вълков. Бе на 65 години, когато ни напусна завинаги. Остана само споменът за самобитния творец, скромен и талантлив театрален труженик.

Започва актьорската си дейност в Асеновградския театър, където още през първите години пресъздава образите на Тамбурков от „Вражалец“ на Ст. Л. Костов и Ксант от „Езоп“ на Г. Фигейредо, в постановки на режисьора К. Александров.

В Димитровградския театър играе Драгомиров в „Грешката на Авел“ от Ем. Манов и отец Сантиаго в „Почивка в Арко Ирис“ от Д. Димов, постановка на А. Шопов.

В Хасковския театър „Иван Димов“ участва в пиесите „Пътуване до истината“ на Л. Стрелков, постановка на Д. Добрилов, „Време разделно“ от А. Дончев, където изпълнява ролята на Манол, и „Ричард III“ от Шекспир, в която играе граф Ривърз, под режисурата на А. Шопов.

Трайно присъствие Георги Вълков има и в Родопския драматичен театър. Незабравими ще останат участията му в пиесите „Двубой“ на И. Вазов, постановка на Л. Гройс, „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, режисирана от Вл. Полянов, и „Най-мъдрият си е малко прост“ от А. Островски, постановка на Вл. Монахов, както и в още много други спектакли на Смолянския театър, където се пенсионира.

Георги Вълков беше актьор с богато въображение, тънка и безпогрешна интуиция. Притежаваше темперамент и вяра, че това, което прави на сцената, трябва да изглежда правдиво.

Играеше честно, без да обременява образите с излишни детайли. За него бе характерна точността на отделния фрагмент както като изпълнение, така и като умение да се впише естествено и непринудено в най-подходящия момент от развитието на сценичния образ. Той съчетаваше в неделимо единство трагичното и комичното, като отразяваше гибелната многообразност на живия човешки дух – върховна цел на неговите упорити професионални търсения.

Умееше да съчетава графичната изразителност и естествеността с чувството за сценична правда. Притежаваше изключителна работоспособност и неуморима творческа енергия.

Още много би могло да се пише за творчеството на Георги Вълков, който отдавна не е между нас, но ни остави спомена за своите разнообразни сценични превъплъщения и за безбройните образи, които създаваше с много любов и всеотдайност на сцената.

Кирил Светлов
вестник „Вестител“