ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
Планината и хоратаСъдби и образи

Асен Апостолов – бивш хижар на хижа „Преспа“

Искам да ви разкажа за един човек, който за мен е олицетворение на човешката доброта.

Асен Апостолов, който всички наричат бай Асен, доскоро бе хижар на високопланинската хижа „Преспа“. Този „занаят“ той е наследил от своя дядо, който е бил дълги години стопанин на тази хижа. Чужди неща в планината за Асен няма, тъй като той е родом от съседното село Кутела. Я мечи следи наблизо, я вълци ще привият, я сърни ще скочат пред хижата.

Лятото започва подготовката за тежката зима. Огромни количества дърва се режат, за да се осигурят всички печки в хижата, берат се гъби, събира се чай. Да има за тежките зими.

разказът е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

Преди няколко години, Асен тръгва за хижата пеш от Кутела, за да посрещне група туристи в един студен декемврийски ден. Тръгва с кършей хляб и малко колбас. Качвайки се на хижата, туристите се обаждат, че няма да се качат. Става тъмно, рисково е да се тръгне надолу към селото. Все пак разстоянието е близо 10 километра. Асен преспива. Вечерта трупа метър и половина сняг, до вечерта на другия ден, той става близо 3 метра.

18 дни Асен прекарва изолиран от света, без ток, без вода, без контакт с околния свят. Накрая слага старите дядови снегоходки от еленова кожа и тръгва. На ръба на безумието… Все пак успява и слиза до село Кутела. На следващата седмица отново е на хижата и усмихнат посреща туристи.

Бай Асен беше един от последните останали хижари в България, който предлагаше безплатен чай за туристите, идващи в хижата. Той бе един от малкото хижари, които зимуваха високо в планината, за да може хижата да е постоянно работеща. Справяше се, въпреки липсата на отношение или финансиране от туристическите дружества в региона.

Асен беше последен отглас от дейността на хижите, обаянието на старите хижари, гостоприемството в планината. когато Асен бе хижар, на хижа „Преспа“ едно прозорче винаги светеше. През него Асен гледаше към пътеката, за да чака поредните туристи.

И да ги посрещне, сякаш са си в къщи….

Спрямо Асен бе постъпено нечестно и той бе принуден да остави хижата и се завърне в село Кутела, където живее.



ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка