Свещениците в асеновградския храм „Св. Никола“

От 1821 го 1906 г. в църквата служението се извършва на гръцки език от гърчеещи се. Колко и кои са били свещениците през този период не се знае. Отец Христо и отец Кирил успяват да възстановят имената на някои от тях:

– Георги Хаджидимитраков – първи енорийски свещеник, бил и свещеноиконом и архиерейски наместник.
– Васил Димитраков – син на Георги Хаджидимитраков и съслужител.
– Иконом Стефан Димов от Устово
– Поп Костадин Зоки – служил в периода 1899-1900 г.
– Протойерей Георги Караджа – последен гръцки свещеник, служил в периода 1900-1906 г.

Първият български енорийски свещеник при църквата е Димитър Караджов, родом от с. Каракьой, Неврокопско. Учил в духовно училище в Солун и ръкоположен за свещеник в Света гора. Служил в родното си село, той пристига в България около 1890 г. В храм „Св. Никола“ служи в периода 1906-1910 г.

Втори български енорийски свещеник е Христо Станев Тянев, родом от с. Новаково, Асеновградско. Завършил е Самоковската духовна семинария през 1899 г. Бил е три години учител, а после е ръкоположен за свещеник при църквата „Св. Никола“ в Станимака. Многократно награждаван от цар Борис III. След като се оттегля от енорията като пенсионер е назначен за изповедник на града и околията. Живял до дълбока старост и починал на 08.05.1969 г. като ставрофорен иконом. Той служи в храма от 1910 до 1939 година.

Трети енорийски свещеник при църквата „Св. Никола“ е свещеник Кирил Атанасов Великов. Роден е през 1912 г. в с. Поляна, Силистренско. ЗавършилСофийската духовна семинария през 1932 г., а през 1937 г. завършил и Богословския факултет при Софийски държавен университет. През 1935 г. е ръкоположен от Неврокопския митрополит Борис за свещеник в гр. Горна Джумая (Благоевград). През 1935 г. е преместен в Асеновград при църквата „Св. Никола“. Затова, че продължава да преподава вероучение, той е наказан и отстранен от енорията в периода 1948-1956 година. През годините 1949-1950 служи в гр. Сопот като игумен на мъжкия манастир „Св. Спас“. През 1951-1956 служи в гр. Карлово и през октомври 1956 г. отново е назначен за енорийски свещеник в храм „Св. Никола“ в Асеновград. Вторият период на служението му в храма продължава до 15.03.1985 година.

Четвърти енорийски свещеник е Ангел Семерджиев, роден в с. Еникьой, Пловдивско. Учил в Пловдивската духовна семинария. Служил като свещеник в с. Патриарх Евтимово, а после в манастир „Св. Врачи“ край Куклен. През 1948 г. получава назначение за енорийски свещеник в църквата „Св. Никола“ в Асеновград. Починал твърде млад през 1949 година.

Пети енорийски свещеник е протойерей Стоян Иванов Македонски, роден през 1896 г. Служил в храма от 1949 до 1951 година.

Шести енорийски свещеник е протойерей Георги Теофилов, роден в с. Куклен, Асеновградско. Завършил Богословския факултет в София. Преди да бъде назначен в храм „Св. Никола“, служи като енорийски свещеник в храм „Св. Атанасий“. В „Св. Никола“ служи от 1952 до 1956 година. Той създава църковен хор с около 50 жени, поддържан и до днес.

Седми енорийски свещеник отново е Кирил Великов. На 1 май 1986 г. отец Кирил се пенсионира и предава делата на църквата на 29-годишния свещеник Йордан Георгиев.

Осми енорийски свещеник е Йордан Георгиев, родом от град Асеновград. Завършил Духовната академия в София през 1985 година. През същата година е ръкоположен за дякон от митрополит Арсений. Девет месеца по-късно е ръкоположен за свещеник в с. Долни Воден. В храм „Св. Никола“ служи от 1986 г. до днес. През време на служението му е извършен цялостен вътрешен и външен ремонт на храма. Ремонтирани са всички параклиси в енорията, построени са: параклис „Св. св. София, Вяра, Надежда, Любов“, църковно училище и трапезария.