Храм „Св. Георги“ в град Одрин, Турция – Одринска епархия, Вселенска патриаршия

„Св. Георги“ е български православен храм, разположен в североизточната част на град Одрин. Намира се в махалата Барутлук на квартала Кайък, която в миналото е била българска. Храмът е подчинен на Одринската епархия на Вселенската патриаршия. Заедно с другия български храм „Св. св. Константин и Елена“ са единствените два действащи храма в епархията.

Основите на храма са положени на 23 април 1880 година и е изграден още същата година. Построен е със съдействието на тогавашния валия на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II.

След изселването на българското население от Източна Тракия, Българската екзархия продължава да поддържа епархията си в Одрин и до 1940 година храмът има български свещеник. След това богослуженията са извършвани от български свещеници от Цариград. В края на XX век храмът е поддържана доброволно от одринския българин Филип Чъкърък. Синът му Александър Чъкърък завършва Духовната семинария и Духовната академия в София, след което в 2001 година е ръкоположен за свещеник от митрополит Галактион Старозагорски и в началото на 2003 година патриарх Вартоломей I Константинополски му разрешава да служи в Одрин.

През 2001 година в България е изготвен проект за реставрацията на храм „Св. Георги“. След получаване на официално разрешение, на 12 септември 2003 година е сключен договор за реставрация с местния архитект Али Ерол. Ремонтът започва на 1 октомври 2003 година и приключва на 30 април 2004 година като са реставрирани иконостасът, амвонът, владишкият трон и част от иконите. Обновеният храм е открит тържествено на 9 май 2004 година в присъствието на множество и турски официални лица и тогавашния министър-председател на България Симеон Сакскобургготски.

Храм „Св. Георги“ е голяма трикорабна базилика с висок, облицован с дърво таван. Изграден е на площ от 320 m² в стил, характерен за късното Българско възраждане.

На вторият етаж на напълно възстановения храм е устроена малка етнографска сбирка. С моята майка сме дарили за етнографската сбирка чифт терлици, наследство от моят прабаба Рада, спомен от нейното родно село Момчиловци.