Иконописецът Борис Колев през погледа на асеновградската преса от 2004 г.

Текстът е публикуван през 2004 г. в местната преса. Представяме го като архивен материал, който съхранява разказа за живота и творческия път на асеновградския иконописец Борис Колев такъв, какъвто е бил представен пред читателите преди повече от две десетилетия. 

****************

„Икони на Иисус Христос, на Дева Мария с Младенеца и на св. Йоан Кръстител нарисува иконописецът Борис Колев. Сега той е на 55 години, семеен, баща на двама сина, завършили ВСИ – Пловдив, които работят в Испания.

Първите си рисунки Борис прави на 9-годишна възраст под влияние на баща си, който е следвал четири години в Художествената академия – София. Той ги оценява и изпраща сина си в кръжока на известния наш художник Георги Ковачев – един от най-добрите акварелисти на България. При него Борис рисува препарирани птици и статуетки и бавно, но сигурно, с много труд и доказани способности напредва в рисуването с всяка изминала година.

Не случайно е назначен отначало в „Асенова крепост“, а после и в „Химик“ за художник на предприятията. По онова време с покойния ни също голям художник Коста Форев са семейни приятели. Един ден той му предлага да прерисува една икона на Богородица от неизвестен майстор. Борис прави това и Форев не пести хвалебствия. Оттогава започва и иконописът на Борис.

Първите икони продава на Джумаята в Пловдив, а после и на проф. Кирков. С тях участва със свой кът пред „Каварджията“ на първия Празник на Асеновград. През летните месеци рисува икони и портрети по Черноморието. Появяват се негови икони в курорта Влас, Несебър, Кошарица.

Скромен и пословично трудолюбив, Борис разбира, че призванието му е да рисува икони. И той прави това, след като изчита много християнска литература и изучава до тънкост каноните, които задължават художника да ги спазва. Името му най-напред се научава в Гърция, а после и в Германия. Три години изпраща свои творби и в Америка.

При посещението си в Русия преди две години президентът Първанов подари на руския патриарх творба на Борис.

– Тя е на „Светите Седмочисленици“ – на Климент, Наум и останалите, които са първите радетели на славянската писменост и култура – споделя отново със скромност Борис.

Някакво излъчване имат неговите икони. Очите на светеца те гледат, независимо от коя страна ги погледнеш. Работи, без да бърза. Работи ежедневно и винаги с вдъхновение. Някаква невидима сила го прави неуморим и точен. Може би тя се нарича силна християнска вяра или пък уважение към всички онези хора, които ще се прекланят пред Светията и ще му се молят.

Борис е рисувал иконите на асеновградската църква „Св. Иван Рилски“. Възхищение предизвикват и стенописите му във възстановения параклис „Св. Илия“ – до Козановския път.

– Не мога да си представя живота си извън рисуването на икони – заявява Борис. – И дано Бог ми помогне да имам още дълги години очи, ръце и сърце, та да правя това.

И ние, читателите, а и хилядите християни, които са видели негови икони и са почувствали божествената му дарба, му пожелаваме здраве, за да твори все така възхитително.“

автор Елена Келешян
вестник „Вестител“ 2004 г.