„Куц“ Каньо – Терзията от Средните Родопи

Така си го помня, макар и по детски смътно. Седнал или на магаренцето, следвайки стадото си, или работещ върху поредните дрехи. Разказвал съм ви за него и за това, как като дете измръзва на Порто Лагос и се налага да ампутират и двата му крака. „Куц“ Каньо от село Джурково. Безкрак герой, майстор на абата, стопанин на стадото.

Почти до сто години той шиеше на хора от целите Родопи. Не само че шиеше, ами и клиентите му стояха до него, ако трябва дни, докато всичко е готово и изпипано по мярка. Жена му Мария, наричана „Куца“ Мария им готви, шета, разговаря ги. То да се чудиш клиент ли си, гостенин ли си, аратлик ли си?

Тази снимка на дядо Канчо е от 1976 година. На нея той е на 71 години. Остават му още 23 години земен път до 1999 г., когато той склапя очи за последно. Седнал на припек, сложил инструментите за терзилък пред себе си, той е запечатан за поколенията.

Бяха достойни хора. Истински хора.

(снимка „Куц“ Каньо на двора си в село Джурково)