ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
За автораКоментари

„Мумджидам“ и боклука по пътеките

Махала „Мумджидам“. Едно красиво и много популярно място, което разпалва въображението на хиляди туристи. Обичах да ходя там, още обичам това място, но не съм ходил вече три години. През 2018 маркирах пътеката от Три могили и сложих указателни табели. Знаех, че това е нужно, защото се задава интерес. Знаех и че вече нищо няма да е същото.

На Мумджидам бях за пръв път преди повече от 20 години. Бе толкова магично, истинско, непознато, невъзможно за осъзнаване, разтърсващо. Влюбих се. Тогава ги нямаше пълчищата туристи идващи по гуменки, несвойственото за планината облекло на посетителите, нямаше ги и ревящите мотори. „Непознатите Родопи“, „Кралство Мумджидам“, „Забравената махала“? Не! Мястото вече нито е непознато, нито е „кралство“, нито „забравено“. Продължава обаче да е все толкова неповторимо и оставащо завинаги в сърцето.

Защо ви казвам всичко това ли? Защото знам, че след години тук ще има боклуци от кафетата на посетителите, фасове по пътеката, мокри кърпички над завоите. Не че вече ги няма. Ще дойдат капанчетата. Първо плахо, после все по „сербез“, за да отстъпят и те място на ресторантчетата и къщите за гости.

А хората, живеещи тук ще са като експонати от музея. Ще служат само за снимки и за атракция. Сърните и елените пък, срамуващи се от обективите, ще се ройнат към отсрещните недостъпни дерета на Чиляка и Ала бурун, където мечките ще са техен сайбия и защитник.

Тъжно е, но е почти необратимо. За икономическото развитие в туризма, почти винаги се жертва автентичността. Или поне не е основна концепция запазването й. Поне в България.

Отивайки до Мумджидам, стъпвайте внимателно по пътеката. С боязън и почит. Оглеждайте се, попивайте. Движете се сякаш сте в храм.

Защото утре този храм може да го няма…