Инфраструктурата за спорт в Казанлък и Асеновград – там има – тука няма

Казанлък е по-малък от Асеновград, но да кажем, че са приблизително равни като население.

В първите дни на новата година се прибирахме от Севлиево към Асеновград.

Когато слязох от прохода Шипка, поех към Казанлък.

Между град Шипка и Казанлък има велоалея. Тя е дълга около 15 км и се движи успоредно на пътя, преминавайки през открити пространства и масиви с лавандула.

Видях колоездач. Времето беше хубаво и не ме впечатли особено. Видях втори. После видях двойка. Реших да ги броя. До Казанлък бяха точно 52 човека с колела и 12 пешеходци, спортуващи по велоалеята.

Влизайки в Казанлък видях сигурно над 100 човека – деца и възрастни на изкуствените терени, стената за катерене и скейт зоната, които се намират до Младежкия център.

На излизане от града видях масови мачлета в двора на едно голямо училище, вляво от пътя в посока Стара Загора.

Нека сметнем.

за около 30 мин видях може би 250-300 човека, които спортуват и са активни.

Това е така защото:

1. Има велоалея, която е 15 км, а не 700 м.
2. Има пространства за масов спорт, които са безплатни и поддържани
3. Училищата са отворени за игра в извънучебно време

Асеновград НЯМА нито едно от тези неща.

Това е така, защото Христо Грудев и подопечната му шайка мекотели не са направили.

Въпреки всичко, кметът Грудев с апломб представя годишни програми, какво е свършил в областта на спорта.

Гьонсуратлък се нарича това, да не си свършил нищо и да се хвалиш, че си се скъсал от работа.

В Асеновград няма никакви бази за масов и обществен спорт. В Асеновград спортът е като продукти в супермаркет. Избираш си спорт, плащаш си и участваш ти или децата ти. Предлагащите платената услуга „спорт“ в града са наели няколкото бази и няма възможност ти да ходиш да риташ или детето ти да играе.