Никола (Кольо, Колю) Шишманов – 1880 – 1904 г. – революционер

Революционер, знаменосец на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

Никола Пеев Шишманов е роден на 27 септември 1880 г. в село Славейно, Смолянско. Той е шестото от деветте деца на Пею Вълков Шишманов и Яна Чилова Шишманова. Бил е красив и строен, макар и не много висок на ръст.

Завършва четвърто отделение и едва 16-годишен заминава заедно с братята си при баща си в Гюмюрджина, където изучава дюлгерския занаят. След това за кратко пребивава в Пловдив, Казанлък, Чирпан и Стара Загора. Около 1900–1901 г. се завръща в родното си село, а през 1901 г. става знаменосец на първата Славейновска чета, а впоследствие и на Сборната околийска чета след Родопския конгрес на връх Свети дух.

За знаменосци били избирани най-храбрите сред бойците – хора, готови да дадат живота си, но да не позволят знамето да попадне в ръцете на врага. Никола Шишманов участва във всички акции на Славейновската чета по време и след Илинденско-Преображенското въстание – наказателни и индивидуални операции, взривяването на митницата в Каракулас и други.

Кольо Шишманов слага край на живота си едва на 24-годишна възраст след неравна битка с турските части, в която е тежко ранен. За да не попадне жив в ръцете на врага, поставя цевта на пушката под брадичката си и натиска спусъка с крак. Това се случва в нощта на 27 срещу 28 май 1904 г. по време на сражение в местността Синура над Славейно.

Тялото на Шишманов е откарано за разпознаване в родното му село. Издадено е разпореждане: ако бъде установено, че е местен жител, в селото да започнат масови арести и палежи. Самоотверженото поведение на славейновци, отказът от предателство и подвигът на неговата майка Яна Шишманова обаче спасяват селото от опожаряване.

И до днес в Родопите се пее песента „Кольо, Кольо, мамина комита“, която пази спомена за неговия героизъм и саможертва.

–-

Картина на художничката Сияна Струнчева от нейната изложба в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян през 2023 г.