Всяко камъче на Кръстова гора е белязано с кръст – разказ на Атанас Паскалев от село Борово

Дядо ми, който беше църковен настоятел и калеко ми са взели най – активното участие в построяването на църквичката „Света Троица“. Това беше през 1956 година. Баща ми казваше, че като са строили църквата, вземали са камъни от стария зид на някогашния манастир. Те и сега строят част от стените му. Но и още преди да се занесе кръстът, през 1936 г., хората ходеха там защото мястото е лековито. И всеки си вземаше камъче за здраве и за да ги пази от лоши хора и зли сили.

Параклисът на Аязмото. Там всяко камъче е белязано с кръст. Ходих аз нагоре, когато поставях кръста, макар че бях дете. Помагам тука на един руснак – беше свещеник в нашата църква. Помня Йорданчо, който всъщност даде ход на цялата работа. Той беше с малка брадичка и дълга коса. Много набожен човек.

Моята майка ми е казвала, че когато съм бил малък, съм бил постоянно болен. Обрекла ме е на някой манастир да отида да работя един месец. Не можах да отида на Бачковския или на някой друг манастир, но като станах голям и като почнахме да строим църквата „Света Троица“, отидох там и работих 20 дни. Като копаехме, извадихме много ценни неща. Не знам къде се занесоха – в милицията ли, в някой музей ли…

От основите на стария манастир ги извадихме. Но там всеки камък е ценен. Вгледаш ли се, или ще видиш образ, или кръстче върху всеки камък.

Има нещо в тая работа, че кръстът го поставихме през 1936 г., а само година преди това, се построи и църквичката в с. Борово. Строена е от Хаджията от Момчиловци. Голям майстор, каменоделец и зидар. Ходил е на Божи гроб, работил е и в други страни. Има големи награди. По време на руския свещеник се строеше. И той беше много хубав човек, народен човек. Петър Кошелев се казваше, беше като лекар. За всяко нещо знаеше цяр, за всяка болест – и билка!