Легенда за свети Дионисий Станимашки
През 304 г., при голямото гонение на християните от император Диоклетиан, във Филипол бил един младеж на име Дионисий от Станимака. Той видял как били изтезавани заради християнската вяра 38-те пловдивски мъченици и не само, че не се уплашил, но решил и той да изповяда вярата си в Христа. Заради това заедно с 38-те мъченици и той бил измъчван и изгорен на кладата. По времето на император Константин и царица Елена (313 г.) светите му мощи били пренесени в гробищната църква в Асеновград и положени тук. От тях по-късно взимали частици и поставяли в свети антиминси при построяване на нови църкви в околността.
Анастасия Т. Беева, която е пазила ключа от гробищната църква „Св. св. Константин и Елена“ разказва, че тук са идвали епископ Фотий (Малкият), внук на пловдивския митрополит Фотий и архимандрит Калиник (представител на Цариградската патриаршия в Станимака) и са взимали прах от светите им мощи през 1906 г.
През 1984 г. под камъка на светия престол бе намерен прах от свети мощи, затова в църквата беше поставена мраморна плоча и икона на свети Дионисий.
Според местното предание свети Дионисий е можел да лекува деца, които са загубили говора си. Затова и в параклиса „Св. св. Константин и Елена“ и днес водят такива деца, на които се четат молитви, посветени на свети Дионисий, св. Константин и св. Елена и се разказва, че има истински случаи на възвърнат говор при такива деца.
разказала Лиляна Михайлова 1946 г.
легендата е част от сборник „Легенди и предания от Асеновград“ на Ганка Маринова.
(запазен е оригиналния правопис)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
