Легенда за златното момиче и крепостта над Станимака
На една надвиснала над реката канара сестрата на коменданта, стройната хубавица Златка, стояла на пост. Внезапно тя видяла, че враговете лазят по камънаците на крепостта. Докато се опомни какво да стори и как да съобщи на брат си за внезапното нападение, видяла, че от всички страни била заобиколена от нападатели. Те ѝ викали: „Слизай долу, предай се, българко“. Но тя извикала: „Умирам, но не се предавам“. И тозчас се хвърлила в реката и запазила народността и моминската си чест. Русалките веднага я привлекли в дълбоките вирове и тя се превърнала на русалка.
Вечер, когато във водите на река Чая се оглеждали зъберите, кулите и черквата, русалките излизали и играели хоро. Само една русалка, назована от другите „златното момиче“ била бледа и тъжна. Тя вместо да играе с другарките си, покачвала се по полуразрушените крепостни стени и издавала тъжни стонове и въздишки. Оплаквала съдбата на брата си и падналите герои. Гласът ѝ ечал далече в равнината заедно с вечерника чак до зори, след което са прибирала при другарките си русалки в дълбоките вирове на реката. Когато тя оплаквала близките си, всичко живо се спирало на едно място да слуша. Младежите осъмвали в обаяние на нежния и мелодичен, но тъжен глас, омагьосвали се от нея. Който веднъж я виждал и чувал гласа й, оставал меланхоличен през целия си живот и копнеел по нея. При лунни нощи все още се виждат русалки край бреговете на реката.
Надвисналата канара над реката под крепостта доскоро наричаха „Момин камък“. Но с прокопаването на новото шосе /1906 г./ тя се събори в леглото на реката и затрупа двама работника – изкупителната жертва за вечно тъжната русалка.
записал Гено Шопов
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
