Легендите за името Станимака
Когато цар Константин видел, че поробителя ще влезе в крепостта, казал на майка си: ‘Стани, майко, да бягаме“, от който израз се тълкува и името Станимайка – Станимака. По-нататък преданието разказва, че цар Константин имал дълга коса и при бягството си към Пловдив, дето е живяла неговата сестра, косата му се закачила за клоните на един орех при село Куклен. Тази местност се нарича „Честитите орехи“. При закачването главата му се откъснала и увиснала на дървото, а трупът без глава пристигнал в Пловдив на коня.
Друго предание допълва легендата по следния начин: Когато османците все повече и повече приближавали до крепостта, майката на цар Константин пържела риба. Царят рекъл: „Ако рибата в тигана оживее, тогава и поробителя нас ще хване“. И рибата по чудо оживяла и плеснала във водата. Когато видял, царят рекъл на майка си: „Стани, майко, да бягаме“.
Втората легенда за името на града ни разказва за едно преминаване оттук на Св. Богородица и Иисус Христос, които бягали, защото искали да ги убият. Спряли се на мястото на града Станимака. Тук нямало вода да окъпе детето си и затова тя се помолила на Бога. Бог пратил вода в такова изобилие, в което и днес я има в града. След като окъпала детето в каменно корито, приспала го и сама легнала. Рано в зори Богородица пробудила детето с думите: „Стани, майко, пак да бягаме“.
Събрал Панайот Сребрев като ученик в Пловдивската мъжка гимназия в периода 1881-1884 г. по заръка на П. Р. Славейков. Съхранил Стою Шишков в соят личен архив.
легендата е част от сборник „Легенди и предания от Асеновград“ на Ганка Маринова. Художник Лили Вълчева
(запазен е оригиналния правопис)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
