2011 – 07 декември – Разходка до Чотрова чешма

С Янко го бяхме ударили на яко скитане, което беше свързано предимно с моите заснемания на параклиси. Искам да направя „Алманах на поклонника“, който да съдържа снимки и информация за всички църкви, манастири, аязма и параклиси на територията на Общината. Този ден обаче, бяхме го оставили за разходка. Нямахме конкретна идея къде да ходим, първо бяхме решили да хващаме към Яврово, но в последствие тръгнахме на противоположната страна.

В Асеновград времето беше на кантар да завали, но въпреки всичко тръгнахме, понеже лошото време е последния фактор, който ще ни изплаши да ходим където и да е. Минахме през Червен, където снимахме параклиса „Св. Трифон“и поехме нагоре. След Орешец решихме днешната разходка да е до Беланташ.

Времето обаче драстично се развали на над 1000 метра, започна да вали мокър сняг и след като се отбихме в магазинчето в село Врата, продължавайки за Беланташ, спряхме на „Чотрова чешма“, като последна спирка за днес. Нагоре пътя е черен и е труднопроходим с коля лятно време, какво оставаше за сега, когато всичко беше киша и кал, още повече, че мокрия сняг продължаваше да вали обилно.

„Чотрова чешма“ е наистина много приятно и спокойно място. Намира се на няколкостотин метра под Беланташ и е истински рай за летните месеци. Гората наоколо е смесена – бук и бор, като бука доминира. Днес всичко бе влажно, но знаех от опит, че разпалим ли макар и малка жар, мокрите дървета щяха да горят. Малко по-нагоре в гората намерих два сухи клона, макар и навлажнени от сипещия се мокър сняг. Под навеса на самата чешма имаше няколко сухи дървета с които запалихме огън и вече единия от проблемите беше решен. Другия, ако може да се нарече „проблем“ беше да приготвим скарата, която този ден се състоеше от пилешки пържолки в марината, която бях направил от предния ден. Църта-пърта, Янко умря от глад ама с тези влажни дърва толкова. Всичко стана ок. Хапнахме и айляк малко на хубавото време. Много обичам навечерието на зимата – вече много дълбоката есен.

Време меланхолично и спокойно. Човек остава сам със себе си и потъва във очакване на бялата приказка. Вече беше станал късен следобед и след час и малко щеше да се стъмни. Бяхме готови да поемем надолу. Точно около нас се бе образувала снежна пелена и наистина беше невероятно красиво. Сякаш върховете около нас – Белинташ, Хайдутташ, Караджов камък, Кръстова гора бяха обвити в снежен воал.

Точно на разклона Врата – Три могили – Беланташ под нас имаше пасящи коне и просто беше грехота да не запазя този момент на снимка.

Оказа се че телефона на Янко прави повече от добри снимки. По принцип бяхме тръгнали с хубавия му апарат, но се оказа, че батериите са прецакани и няма да ни стане играта. Но пък аз лично съм много доволен, защото все пак успяхме да уловим тези хубави моменти.

Село Врата беше потънало в мъгла, снега вече беше преминал в мокър сняг и дори по-скоро във влажна мъгла. Направихме още няколко кадъра и потеглихме надолу.

Явно зимата, която после разбрахме колко сериозна беше идваше насам и това бяха последните есенни дни. Уловихме точния момент на точното място – първият сняг в гънките на Родопа. Тишина, мистика и спокойствие.