2012 – 14 април – Разходка до Добростан и Леново

Около обяд Стойчо ми звънна, че са си в Асеновград и решихме да си направим една хубава разходка. Маршрута отново бе ясен – Добростан и по-конкретно старта на парапланеристите, където предната седмица бяхме на палатки. Той никога не се бе качвал горе, и направо ахна като видя гледката, а времето беше наистина супер. На небето нямаше нито едно облаче и гледката бе чудесна. Времето беше екстра, ама духаше много гаден вятър и едва ли щеше да седим много горе. Кира беше с нас и откачи от кеф на тия поляни, а аз си играх доста с нея.

Събрахме малко иглика, почистихме вътре в къщичката, подредихме дървата, които миналата седница бяхме донесли (между другото някой беше донесъл още 2 чувала дърва) и тръгнахме към центъра на селото, където бяхме оставили колата. Отидохме до разклона за Червената скала и за Марциганица, точно там, където под този разклон е пещерата „Иванова дупка“.

Пещерата е известна със скалните си форми, които я правят една от предпочитаните дестинации за алтернативен и спелео туризъм в предните десетилетия. За съжаление в момента, заради „отговорното“ стопанисване от страна на ТД „Безово“ пещерата, както и обезопасителните съоръжения са в окаяно състояние. Темата за поддръжката и стопанисването на пещерите и хижите е дълга и болезнена, но ще я засегна в детайли съвсем скоро.

Слязох с Кира до пещерата, но там, понеже е северен склон и почти вдлъбнато в земята снежната покривка беше около метър и половина и изобщо не успях да стигна на повече от десетина метра пред входа. Събрах малко зелени шишарки и няколко борови клонки и тръгнахме обратно. Спряхме до къщичките до влека, и с задоволство видяхме, че влека си е цял, въжетата също, само ги няма моторите, но важно е че има почва за работа в бъдеще и дай Боже след време да имаме една хубава писта, както сме я имали преди години. Снимахме и един брутален скелет на крава, оглозган от вълци или кучета, набрахме иглика между Добростан и Орешец и потеглихме за Леново, за да видим прословутия минерален извор с „къпалня“.

Между Тополово и Леново някой бе отсякъл дърво което бе паднало и бе запушило половината път. Класика. Запазена марка – България.

За пръв път бях в Леново. Направиха ми впечатление няколкото параклиса преди селото. Стигнахме до „къпалнята“, което всъщност се оказа едно ламаринено заграждание, крайно гнусно и общо взето беше това. След тази гледка в стил Уганда, се поразходихме малко до близкия параклис, и поехме обратно за Асеновград. Спряхме до дървото с идея да се пробваме да го преместим, но не успяхме и тръгнахме за града. Готвеше се да вали и бяхме особено радостни, че успяхме да си направим една близо петчасова разходка, използвайки хубавото време.