2012 – 17 ноември – Пътуване до Одрин, Турция
Както ми стана в последната година традиция – гид-гел до Одрин. Познатата програма – Храм „Св. св. Константин и Елена“, после борса, хипермаркет „Кипа“, „Синия“ пазар и после кой където му видят очите. Както и да е, напазарихме и вместо да ходим по разни глупави и безмислени обяди, решихме да хванем зад „Селимие“ (този път изобщо не влязохме вътре) и да направим обход в периметъра североизточно зад нея.
Веднага зад джамията има една много интересна сграда (Каменна къща), която си личеше, беше реставрирана наскоро. Турците обаче като гърците нямат нито един надпис на английски и си останахме с догадките какво аджеба е това. До него имаше нещо подобно на гробище. Уж гробище, ама не е. Най-накрая се появи и табела на английски, която казваше, че това всъщност е изнесена експозиция на надгробни плочи от епохата на Османската империя. Имаше всякакви различни видове надгробни плочи, които се различаваха по своите „шапки“, т.е. орнаментите, които украсяваха горния край на тези надгробни камъни.
Точно до това гробище имаше музей, предполагам че и тази експозиция беше част от него, защото в неговия двор имаше страшно много погребални артафакти. Като се започне от праисторически некрополни могили, до открити гробници от римско време 1-2 век вероятно (свързани с император Адриан).
След тази хубава културна насоченост на разходката ни, дойде време да тръгваме. Много бързо се оправихме на границата и в 20:00 си бях в Асеновград, защото щяхме да тръгваме за Борово, където ни очакваше чеверме.
