2013 – 13 април – Пътуване до Одрин, Турция

За пореден път в Одрин. Този път с твърда нагласа за поне 4 часа културна обиколка. Да, ама не! Голям автобус, от льольо по-льольо, моткане, шляене и всичко по каналния ред си изтече едва в 14:30 (който ходи знае, че има няколко алъш-вериш спота, които нямат пропускане). Аз понеже много обичам риба и се готвя за следпостния период, реших да ползвам този час и половина, който се оказа, че ни е свободното време да ида до рибната борса и да си накупя прясна риба.

 Тръгнах по главната улица, която започва под Ески Джами. Герултия ум да ти зайде, обаче на турците не може да им се отрече изключителното отношение към клиентите. Влязохме в една аптека и самия факт, че си купихме разни лекарства за не много голяма сума, но похвалихме обслужването бе причина да ни почерпят кафе и чай. Нищо общо с тук.

Рибната борса (всъщност няколко магазина) се оказа едно от най-богатите на риба тържища, което напоследък съм виждал. Всичко прясно, осолено, на прекрасни (спрямо България) цени. Само за справка: 2 кг риба тон, 1 кг скумрия, 1 кг ципура, 1 кг пастърва ми излезе 33 лири, или 27 лева. Е, сега определено ще знам на кое място ще наблягам като ходя. Обаче наистина реших, че това ходене с автобуси ми додяват, защото с повече хора става мега цигания. От другия път – с колата. Вярно повечко пари е, но пък човек е абсолютно независим и си прави сам програмата. А в Одрин определено има какво да се види.