Долнолозенски манастир „Св. апостоли Петър и Павел“ – Софийска епархия
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
Долнолозенски манастир „Свети Апостоли Петър и Павел” се намира на изток от София, под магистрала Тракия, в близост до разклона за гара Верила. Манастирът се намира в землището на Долни Лозен и винаги е бил духовно свързан с християните от селото, както и с другия лозенски манастир „Възнесение Господне”.
Съществувал е още през Х-ХІ век, но тогава той е бил мъжки с голям братство – около четиридесет монаси. Предполага се, че в манастира е имало два храма – единият посветен на апостолите Петър и Павел, а другият – на празника Петдесетница – Света Троица.
Бобошевски манастир „Св. Димитър“ – Софийска епархия
В края на ХІV век, когато България е нападната от османските войски, той процъфтявал в духовно и материално отношение. Местността по това време е била покрита с гъста гора и тя е скривала обителта от всички страни. Минаващите по пътя от Константинопол за тогавашна София (там, където сега минава магистрала Тракия) османски войски не виждали обителта и това я запазило за известно време. Но веднъж, когато братята биели клепалото и камбаните за вечерната богослужба, в близост минавали турци и чули звъна.
Манастира бил нападнат и разрушен, а всички монаси били избити без изключение. Единственият свидетел на случилото се било едно малко момче от селото, което пасяло наблизо стадото си и при нападението се скрило. В последствие то разказало за станалото.
Девически манастир „Покров Богородичен“ в Самоков – Софийска епархия
Християните от с. Лозен решили да запазят паметта за манастирските празници, като част от тях поели за свое духовно задължение организиранието на празника в памет на светите апостоли Петър и Павел, а друга – на втория манастирски празник, който бил в деня на Петдесетница. На тези дни те идвали в манастира, но поради турците било невъзможно да се извършва богослужение, затова те приготвяли благословена храна, която раздавали в памет на празнуваните светии.
Така в течение на повече от 500 години празника на светите апостоли бил помнен и почитан от поколение след поколение. Хората помнели коя е земята, принадлежаща на манастира и никога не я ползвали за земеделие, а тези, които пасeли стадата не само я заобикаляли с животните си, но от благоговение дори не смеели да почиват там, където преди била обителта.
Шишмановски манастир „Успение Богородично“ – Софийска епархия
В кадастъра на София от края на ХІХ век той е обозначен неправилно като „Света Троица” по името на един от манастирските храмове.
В началото на ХХ век на мястото, което се помнело че е била църквата, бил построен малък параклис. По-късно през 30-те години един възрастен човек от село Лозен – дядо Будин – получил откровение насън, че трябва да напусне семейството си – той имал жена и деца – и да дойде да живее в манастира, а също така да не яде месо и да не подстригва косата си.
Той възприел казаното му със страх и се посветил на служба Богу. Грижел се за храма, палел кандилата и чистел, посрещал желаещите да дойдат да се помолят. Цар Борис ІІІ често се разхождал на кон из околността и обичал да се отбива в храма за молитва. В манастира все още се пази камъка с халката, на която той завързвал коня си. Разказват, че той оставял средства за поддръжка на храма, а ако дядо Будин отсъствал, слагал парите под един камък пред църквата. Семейството на дядо Будо, както го наричали в селото, и до днес помага усърдно на манастира.
При трагични обстоятелства по време на Втората световна война на 28 август 1943 г. цар Борис ІІІ починал. На – 40-тия ден след смъртта му хората от село Лозен заедно с децата от училището и предвождани от свещениците се събрали и с литийно шествие дошли в обителта и отслужили панихида в негова памет.
Църногорски (Гигински) манастир „Св. св. Козма и Дамян“ – Софийска епархия
По време на атеистичния период хората помнели празниците, но в тогавашния параклис не можело да се служи Св. Литургия, затова извършвали водосвет и молебен. По-късно една благочестива жена купила строителни материали за възстановяване на манастира, но тогавашните власти не разрешили и иззели материалите.
През 1988-89 година с усилията на отец Иван Динков и на много усърдни християни от селото по основите на стария параклис е посторена малка църква, в която да се служи Св. Литургия. По време на тези служби участва и сегашния Пловдивски Митрополит Николай, който тогава е студент в Богословския факултет в София. От тогава и до сега той е духовен наставник на манастира.
В началото на 1993 година по благословението на Патриарх Максим в манастира идва на послушание монахиня Вероника (Колева). Тогава в манастира няма никакви други сгради освен църквата.
През 1994-95 е построена първата жилищна сграда с дарения от много частни лица и фирми и най-вече с безвъзмездния труд на християните от село Долни Лозен. На втория етаж в сградата има параклис, посветен на свети Йоан Кръстител.
Манастир „Св. Илия“ и Еленска базилика край град Пирдоп, община Пирдоп, област София – Софийска епархия
В края на 90-те години със средства на Софийска Митрополия е изградена още една жилищна сграда за поклонници, в която има библиотека и трапезария.
Сегашната църква, посветена на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, е построена по благословението и под ръководството на Пловдивския Митрополит Николай, който от 2001 до 2007 година е викарий на Софийския митрополит. Храма е осветен на Петровден 2005 година от Българския Патриарх Максим.
Място, наситено с много история, което определено си заслужава да посетите. Поддържан в изрядно състояние, личи огромен труд и желание на местната християнска общност да облагороди и духовно да укрепи това място.
източник
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
