Храм „Св. св. Константин и Елена“ в село Долно Луково – Ивайловградска духовна околия, Пловдивска епархия
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
Тежка дъбова врата пази покоя на това място. Правиш няколко крачки за да слезеш и да превземеш спокойствието. После то те превзема.
Стари греди държат покрива, и допълнително показват автентичния образ на този храм, строен през 1806 г., един от най-старите в Родопите. Светлина няма. Няма и прозорци. Точно седем нощи е продължил строежа на тази „уж“ стопанска постройка, обор за животните. Тихо, в мрака, в завера на мълчанието.
„Да се стигне до покрив. Стигне ли се до покрив има закон, който пази храмовете със завършен покрив. Само да се завърши. Давайте!“.
Това са си казвали майсторите, въздигайки това малко, но така голямо в регионалната историческа памет място.
Сестра Бернадета – единствената католическа монахиня в Родопите
Вътре икона с икона не си приличат. Всеки взимал, носил, той оправял по собствен вкус и разбиране. Сякаш сте пред отворена книга, в която четете отношението към храма от страна на различните поколения.
Говориш и гласът ти се чува хем глухо, хем пространно. Виждаш в стената дупки. После си даваш сметка, че това са малки гърненца, зазидани сред камъните, за да дават акустика, че да има тържественост службата и песнопенията.
Свещеник тук отдавна няма. Има една добра женица, която идва и отключва на желаещите да видят храма. А центъра на селото има и друг. По-голям, с камбанария. Тя, камбанарията, все по-често вместо на богослужение, на умряло бие, но не е само тук така, ами като цяло в българското село.
Тръгваме си и вратата хлопва зад нас. Иконите отново ще потънат в мрак. И все по-рядко ще ги огрява светлина.
Боже, какви съкровища има България… И каква злощастна съдба имат те…
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
