ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
Населени местаОбласт КърджалиОбщина АрдиноПланината и хората

Последните жители на махала Демиролар в подножието на връх Бездивен

Тръгваме по стръмната пътека към Демиролар. Махала, която е кацнала на една тераса под билото на рид Каракулас. Къщите са сиви и сякаш се сливат с каменната покривка, застелила голяма част от склоновете. Търсиш път, но няма. Има само пътека. Козя.

Пусто е и е диво. Прачовеците са оставили своите отпечатъци върху камъните и сякаш те са единствения ни въображаем събеседник, с който да си говорим в това забравено от Бог място.

Стъпките ни са безшумни. Движим се по пътека, изсечена в скалите. Кой и кога е направил това, времето упорито мълчи.

Изведнъж пред нас се показва първият зид. След него втори. После трети и четвърти. След тях се показва и първият покрив. Оказва се и единствения. Залайва куче. Виждат се пчелини, домати, тикви. Не можеш да повярваш как на това място изобщо може да има живи хора.

Две фигури тромаво и бавно се насочват към нас. Изумлението трансформира тяхната старческа походка в грациозни и плавни движения. Сякаш са ангели.

Дядо Ахмед и баба Шукрие наближават 90-те си години. Живеят тук. Без ток, без интернет, без хипермаркет. Невъзможно за разбиране от нас, градските чада. Имах щастието да ги видя няколко пъти, сега успях да ги снимам. Много е странно и особено чувството. Хубаво е, но е неразбираемо. Какво толкова, баба и дядо? Да, хубаво е да видиш живот тук, в безжизнената земя. Макар и отиващ си… 

(статията е писана през 2021 г. Скоро разбрах, че дядото е починал)