За удобствата и комфорта в родопската махала Шипката

Една от запазените къщи в махала Шипката. Наскоро ви разказах за единствените трима жители, населяващи това място. Понякога си задаваме въпроса „Как може да живеят хора тук, в тази дивотия. Та те нямат никакви удобства?“. Това е вярно, но в последните „мохикани“ на Родопите, както ги наричам, чувството за комфорт е на друго ниво и се измерва с други единици.

Срещу къщата виждате добре окосените ливади и купи сено на местност „Равнището“, даваща началото на рид „Шарен нос“. Всъщност тази гледка, след къртовския труд на хората тук е „удобството“, което пълни душичките им.

Вероятно, подчинени на трудовото си ежедневие, ние сме се превърнали в консуматори и храната, която слагаме на трапезата ни е купена. Последните останали хора по закътаните и труднодостъпни махали се хранят благодарение на ръцете и на труда си. Ние работим за да си купим храна, те работят за да си произведат храна.

Разговаряйки с мнозина от тях, съм придобил усещане, че именно това е „удобството“ и „комфорта“, заради който тези хора винаги и завинаги ще останат в своите каменни къщи, далеч от света.