История на лъкинската махала Вирово

Махала Вирово се намира на около 3–4 километра северно от Борово. Някога тук са живеели читаци. Мястото, където се е намирала махалата, е изключително красиво — разположено е край река Мостовска Сушица, на прохладно място, а нивите и къщите са били на присойно изложение. През зимата снегът не се е задържал върху къщите.

Жителите са отглеждали житни култури и са се занимавали със скотовъдство и земеделие. До реката е имало две воденици, а пчеларството също било добре развито. Така например родът Капчикови притежавал над 100 кошера пчели.

Не е известно откъде произлиза името на махалата. Възможно е то да идва от съществителното „вир“ — голяма дълбока яма, изпълнена с вода, образувана в реката от прииждането ѝ в продължение на много години. Вероятно някой от вировете е бил по-особен от останалите и така е дал името на местността. Според Борис Дерибеев фамилията Капчикови има тюркски произход.

Преди години административно махалата е принадлежала към Боровската община. След Освобождението за кратко била прехвърлена към Югово. Поради това някои изследователи погрешно посочват Югово като смесено селище с българи и българомохамедани. В действителност в Югово никога не са живели нито читаци, нито българи мохамедани.

След изселването на хората от махалата, намираща се на около пет километра източно от Югово, цялата обработваема земя — около 300 декара — била закупена от юговци. Земята на вировци била много плодородна и затова местните хора насаждали множество овошки. Мястото било ниско, заветно и особено благоприятно за плодни дръвчета. С една дума — тук сякаш е била райската градина.

В миналото юговци често имали разправии с вировските и боровските читаци относно пасищата. Те не могли да се споразумеят къде да пасат стадата си и това често водело до побоища, скандали и дори по-тежки инциденти. Така продължило до 1936 г., когато юговци подали оплакване до Министерството на земеделието и горите с молба да бъде изпратена комисия, която да определи точните граници между спорещите страни.

След намесата на комисията спорът бил разрешен: мястото от лявата страна на реката било дадено на боровци, а дясната страна — на юговци. Самото място, където някога се е намирала махалата, останало в землището на Югово.

Ако трябва да бъдем напълно точни, по-големите разправии били с боровските читаци, които имали сериозни претенции към пасищата и искали да изпращат стадата си чак до юговската местност Сливо. Но и коравите юговци не им оставали длъжни.

Разказва се, че най-богатият човек в махалата бил Капчика, който по-късно се изселил в Турция.

Днес от някогашните къщи са останали само тъжни руини и съборетини. Мястото е пусто и трудно може да се повярва, че някога тук е кипял живот. По разкази на старите юговци, които закупили земите на вировските читаци през 1903 г., в близост до махалата се е намирало вировското гробище. До всеки гроб имало по един побит камък.



„Миналото на Лъкински район“
Иван Гащилов