Манастир „Св. Богородица Портаитиса“ (Вратарница) край село Корнофолия – дем Софлу, ном Еврос, Източна Македония и Тракия
Намира на на малък хълм, отстоящ на около 2 км от село Корнофолия. В манастира има голяма и стара църква с голяма четириъгълна кула-звънарница край нея. Те са отделени като вътрешен ансамбъл в манастира, като са оградени с голям каменен зид. Има и още три малки църкви, а на входа има параклис.
Датата на основаване на манастира не е известна, смята се, че е през 16-тия век. В началото на 18-тия век неофициално е предоставен като метох на Света Гора – Атон. През 1747 г. преминава в собственост на Иверския манастир на Атон, като този акт е формализиран от епископа на Димотика Авксентий и игумена на манастира, който носил същото духовно име – Авксентий. Окончателното решение за присъединяване на манастира като подвластен на Иверската света обител е взето от Светия синод на Вселенската патриаршия по времето на патриарх Паисий II.
В края на XIX и началото на XX в. манастир „Панагиа Портаитиса“ е бил гнездо за революционни настроения на гръцкото население срещу турските въоръжени сили. Нерядко те са завършвали с даване на жертви. Например през 1912 г. игуменът на манастира Порфирий е убит от турска войскова част. През 1922 г. тук са настанени стотици бежанци от района.
Най-важните реликви са копието на чудотворната икона на Света Богородица Вратарница, която е копие на иконата от Иверския манастир на Света гора, както и свети мощи от десния крак на Свети Харалампий. Особено забележителни са дърворезбованият резбован иконостас на съборния храм (1865 г.).
В близост до съборния манастирски храм се намира и чешма, която е построена през 1905 г. За водата от нея се смята, че е лековита и постоянно може да видите поклонници, които си набавят количества от нея.
Името „Потаитиса“ (Втараница) е свързана с местна легенда, която разказва за монахиня, която в желанието си да запази и спаси иконата от поругаване при едно от нападенията над манастира, я скрила зад вратата (портата) на храма.
Надморската височина на манастира е около 70 м над морското равнище. В него живеят между 30 и 40 души (монахини, послушнички). Хълмът, на който е построен се нарича „Кори“ (Кюри). Всяка година, традиция в живота на манастира е големия събор на 23 август (9 дни след Успение Богородично), който събира много поклонници от Корнофолия и района
Манастирът е действащ, женски и е обект на голям поклоннически интерес. До светата обител има асфалтов път, а пред входа на манастира има много голям паркинг. Има голям църковен магазин, в който може да си закупите духовни сувенири и различни неща произведени или свързани с монашеския и духовен живот.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
