Публикация от 1862 г доказва, че манастирът „Св. Петка Мулдавска“ е български – к.ф.н. Димитър Атанасов

В създадения като византийски град Станимака, борбата за надмощие между българския и гръцкия етнически елемент има вековна история. Тя се засилва особено силно към края на турското робство, а проблемът намира разрешение едва през 1906 година. Дотогава гръцкият етнически елемент преобладава според официалната статистика.

В предлагания материал, публикуван в изданието „България“ (Цариград, IV, бр. 4, 7. V.1862 г., с. 32) и писан явно от патриотично настроен българин, се твърди точно обратното, което не отговаря на историческата истина. Но не това е най-важното. Другото – стремежът на всяка цена да се докаже българското присъствие в този район на България – доминира.

Това, казано по време на робството, дава голям патриотичен заряд и сила. Ето дословно и самата публикация, в която запазваме оригиналния правопис.

„Една кореспонденция от Пловдив, обнародвана в „Курие д’Ориан“, оплаква се, че българите отървали един монастир, близо до Станимака, на име Молдова. Кореспондентът иска да каже, че тоя монастир бил гръцки, по причина че Станимака народонаселението уж било чисто гръцко, затова българите нямали право да присвояват монастирят.

Кореспондентът на „Курие д’Ориан“ е в заблуждение. Ние сме ходили в Станимака и сме видели с очите си, ако не по-многото, но наполовината народонаселение на този град е българско. Колкото за селата, никакво противоречие не ще, че народонаселението е чисто българско. Следователно монастирят требува да е български и в български ръце“. 

снимка – клуб „Тангра екстрийм“