Миналото на асеновградския храм-параклис „Св. Василий Велики“

История

Сведенията за храм „Свети Василий Велики“, достигнали до нас, са оскъдни. До 1960 г. той е функционирал като параклис, поради което не е водена летописна книга и не са съхранявани писмени сведения за неговата история.

От мраморната плоча, вградена във външната северна стена, научаваме, че храмът е построен през 1859 г. Липсват писмени данни за инициаторите на строежа, както и за главния майстор, ръководил изграждането му. Не е запазено и специално разрешение за строеж.

След разрушаването на бившата енорийска църква „Света Марина“, храмът „Свети Василий Велики“ е приспособен и започва да изпълнява функциите на енорийски храм. Към настоящия момент предстои освещаването и откриването на новия храм „Света Марина“, който се намира в двора на Стоматологичната поликлиника в град Асеновград.

Архитектура

Храм „Свети Василий Велики“ представлява еднокорабна базилика с една абсида и без купол. Изграден е от камък. Дължината му е 13 метра, ширината – 7,5 метра, а височината – малко над 7 метра. Сградата не е вкопана в земята и разполага с един престол.

Интерес представлява разположената на северната външна стена каменна плоча с издялана плетеница, изпълнена по подобие на Преславската плетеница.

Иконостасът е дърворезбен и е изработен от дъбово дърво от майстори резбари от Самоковската художествена школа. Той е с дължина 10 метра и височина 3,20 метра. Върху него са разположени единадесет подвижни икони.

В храм „Свети Василий Велики“ доскоро се е съхранявала и най-голямата в града икона на св. свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Иконата е изцяло покрита със сребърен обков. До 1960 г., заедно с иконостаса, тя се е намирала в храм „Света Марина“, откъдето е пренесена след неговото разрушаване. Днес тя се намира в новия, осветен през 2025 г. храм „Св. Марина“.

Особена ценност представлява архиерейският трон, рядък със своята изработка. Цялата му окръжност, както и двете колонки, са облицовани със седеф и метал. Тронът завършва с малък купол, също украсен със седеф и метал. Върху него е поставена икона на Спасителя, изобразен в архиерейски одежди.

Храм „Свети Василий Велики“ е изографисан от местен художник.

Свещенослужители

Първи енорийски свещеник на храм „Свети Василий Велики“ е иконом Михаил Христев. Той завършва Софийската духовна семинария. До ръкополагането си за свещеник на 11 октомври 1927 г. работи като чиновник и учител. В периода 1945–1967 г. изпълнява длъжността архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия.

От 1967 г. енорийски свещеник на храма става Васил Добрев Христев. Той е възпитаник на Пловдивската духовна семинария и на Духовната академия в София. Със съдействието на своите енориаши възстановява параклисите „Св. Възнесение“ и „Св. Спиридон“.

От 1 февруари 1973 г. енорийски свещеник е протойерей Иван поп Николов Петров. Той също е завършил Пловдивската духовна семинария и Духовната академия в София.

След него последователно служат иконом Христо Попов, архиерейски наместник, свещеник Васил Ташев и свещеник Васил Коройчев.