Старите мостове на село Бачково
Още античните обитатели на нашите земи оценяват значението на прохода по долината на река Чая през Родопите и създават пряк път по него между Маричината низина и Беломорието.
Римляните разширяват и подобряват този път, и създават от него военен друм. В онези далечни времена пътят „гонел“ предимно височините, по-лесно е било прокарването му по билото на планината.
Мнозина историци са се опитвали да уточнят трасето на този важен друм, но никой не е успял напълно. По стария някогашен друм и днес тук и там се срещат запазени или порутени антични сводести мостове, запазена е на места и неговата каменна настилка. По каменният калдъръм са преминавали през вековете юначни тракийски войни, дисциплинирани римски легиони, византийски кохорти, тежко въоръжени кръстоносци, чаткали са копитата на непобедимите български конници. По същият път са бягали разбитите през януари 1878 година край с. Караагач (днешното Брестник), Пловдивско, Сюлейманпашови аскери, преследвани неуморно от храбрите братушки, по него през освободителната Балканска война през 1912 година настъпва и победоносната българска войска, за да разсее мракът на османското робство и в южните робски предели.
Старият родопски път променял своето трасе през вековете. Кога точно той напуща на някой места билото на планината и се смъква край реката, следвайки нейните извивки из огромният планински лабиринт, не е възможно да се каже. Труднопроходима е реката край село Бачково и тук от незапомнени времена вероятно е имало мост над буйните и води. В обширната Византийска империя търговските кервани, които идвали от далечните и източни земи и се връщали пак там, плащали „бач“ за преминаването си през мостовете и по охраняваните проходи. Някой изследователи съзират убедителна връзка между тази персийска дума, която ще рече налог и името на селото.
Под Бачковския манастир и до днес ясно личат значителни останки на два каменни моста. За тях се споменава в някои исторически източници, ала и народната памет пази свеж спомен за миналото им. В един султански ферман от 1691 година става дума за построяването на нов мост „над реката до Станимака, по пътя към Серес и Гюмюрджина, тъй като съществуващия мост над Станимашката река . . се съборил . .“. Този мост от края на 17 век вече е по-близо до Бачковския манастир, тъй като ферманът е издействан от неговите попечители и трябвало да задоволява първом манастирските нужди. Мостът е бил иззидан с камъни и хоросан и просъществувал до 1858 година, когато буйните води на придошлата река са го съборили. На левия бряг на реката огромен 10-15 тонен преобърнат при падането блок-конгломерат от дялани камъни и хоросан напомня за някогашното великолепие на моста.
В по-ново време – на 30 крачки под отвлечената от водата „каменна кюприя“, наново е бил иззидан трисводест каменен мост, наричан от някои (Гено Шопов и др.) твърде неправилно Римският мост. Строежът му започнал през 1863 година и продължил три години. Някогашният касиер на манастира (баща на бачковския краевед Димитър Попов), преди повече от половин век, намира в помещението над избата в изгорялата манастирска част тефтера с разходите по строежа на моста, с годината на започването и на завършването му.
Изграден с речни и дялани камъни, с широки площадки, оградени с издадени над нивото камъни, за да закрепва по тях нозе добитъкът и пътниците, мостът смайвал със своята красота и белота. Построили го юговски майстори, водени от прочутият тогава Уста Васил Димов. На този мост е работил като чирак и дядото на бай Иван юговлията, известен станимашки чекръкчия. Кратък е бил животът и на този мост. През 1911 година неудържим порой разкъсва неговия среден свод, пощадявайки за дълги години двата му края и основите му.
До неотдавна и самото село Бачково имаше свои мостове, чиито останки и до днес личат на левия край на реката. Първоначално мостът тук е бил дървен, а по-късно, няколко метра по-надолу, хубав с яка желязна конструкция. Той се е намирал почти в началото на селото, но в последствие, поради преустройството на шосето и неговото осъвременяване се налага неговото демонтиране и на негово място се изгражда нов железобетонен мост.
автор д-р Светозар Тошев
(снимка – мостът до Бачковския манастир, разрушен от река Чая)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
