Махала Горна Мурга – община Черноочене, област Кърджали
Районът около село Мурга е един от районите не само в Родопите, но и в България, на чиято територия обезлюдяването е дало своите трагични последици.
Официално вписано като махала през 1878 г., до 1959 г. се води административно към Кърджалийски окръг, а от тогава до днес е зачислено към община Черноочене. Старото име на селото е „Мурга одасъ“. В разговори с местни хора, става ясно, че думата „одасъ“ е производна от „стая“, но думата „мурга“ няма значение и превод нито от турски, нито от български език. Как и защо е произлязло името на селото не е ясно.
Възможно е, отпадането на буквата „с“ от началото на много български думи да е довело до грешка, която обаче се е наложила като устойчив мезотопоним. „Смурга“ значи черна, мургава. Намиращото се в близост малко дере „Карамандере“ („Черна долина“) води със себе си логичната връзка за името на селото.
Една от махалите към село Мурга е „Горна Мурга“. Намира се на красива тераса в югоизточното подножие на връх „Каратепе“ 1032 м. и се състои от около 15 къщи, повечето от които вече полуразрушени. От тук се вижда село Мурга, както и останалите две махали към него – „Изет“ и „Хаджи Бекир“.
Към днешна дата тази махала е практически мъртва. В последните години, три от най-запазените къщи се срутиха, а единствената запазена къща се намира в най-северния край на махалата.
Тъжна е историята на тези малки родопски махали. Децата, които за последно са се родили там, са се разпръснали като ято в различни части на България или Турция. За тях оставят горчивите спомени, че някой, някъде, някога е решил тяхната съдба. Няма човек в района, когото да попитам „защо хората вече половин век и повече ги няма?“ и да не получа отговор:
– Едно време тук беше живо. Ехеее, хора, всяка къща пет и нагоре деца, добитък, пашалък. Направиха ТКЗС-тата, взеха земите и се свърши. Вземеш ли земята, душата взимаш …“.
Не ме разбирайте неправилно, не искам да обвиня никой. Просто някак си престанахме поколение след поколение да обичаме земята си, да се грижим за нея. Прекъснахме живата връзка с природата, а чрез нея и със себе си. Материалното и модерното станаха мото на забързания ни живот. Станахме гости в собствения си дом.
Обичам хората, които живеят в тези райони. Не ги познавам, но ги обичам. Изпитвам към тях огромно уважение за трудолюбието, за борбата с живота, за грижата към стадата им, за огромните житейски премеждия и трудни съдби.
Днес само сивите камъни разказват своите тъжни истории и укоряващо ни питат „защо?“
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
