Водната стихия в Асеновград през 1998 г.
Точно се бях уволнил от казарма. Прекарвах първите си дни „на свобода“. Изведнъж небето над Родопите се сви, сгърчи се, потъмня. Дъждът започна. Малките дерета започнаха да носят листа и малки клечки, вливайки водите си в притоците на Чая, търкаляйки клони и камъчета.
Чая, усещайки силата си, започна да лашка дънери и де що закачи, сякаш за да докаже, че човекът е безсилен пред нея.
Още се питам с облекчение как не стана беля тогава. На местата, които Чая изрови, играха тайфи деца, а само минути след като те си тръгнаха, бреговете се свлякоха оформяйки каша от кал и камъни. Около улица „Асенова крепост“ в Асеновград, село Бачково, село Нареченски бани беше истински погром.
Идваха властимащи от комисии, от министерства, но само кършиха ръце. Срещу водната стихия не може да направиш нищо.
Над „Градинския център“ и мелница „Никола Панайотов“, пътят бе „изсмукан“ и пропадна. Помня, че там също е било въпрос на секунди да стане беля, помня че някакво дете бе спасено от щангиста Ташо (поне такива спомени имам). Щастие беше (ако може да се говори изобщо аз подобно нещо), че пропадането беше в периметър, в който пътя за Смолян имаше алтернатива чрез чакълест път през частна ферма за гъби.
Разгневи ли се Чая, става страшно. Навремето е имало различни предложения за стесняване на речното корито, неговото дълбоко вдлъбване, за да може реката максимално бързо да преминава през града.
До днес асеновградчани са притеснени, когато небето над Родопа причернее. С Чая шега не бива и бедствието от 1998 г. напълно доказва това. Коритото и трябва да се почиства, тя трябва да се „котка“, да и се помага да минава безболезнено през града. Иначе лошо…
(снимката показва бедствието до завоя над мелница „Никола Панайотов“ малко преди реката буквално да „изсмуче“ пътя – източник)
ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
