Паметник на загиналите във войните в село Новаково – община Асеновград, област Пловдив
В село Новаково има паметник на загиналите през последните две световни войни. Споменът ми за него ме връща много назад: Беше 1956 г. – 2 седмици преди 9 септември, ако не се лъжа.
Като специалист на околията имах пряк и непосредствен контакт с председателя на ОНС – Асеновград другаря Згрипарев – бай Петко (партизанското му име)…
Телефонът звънна. С вдигането на слушалката чух гласа на бай Петко: „Архитекте, моля те, след за малко! Ако обичаш!“ За минута бях при него. „Слушай, каза ми, спешно е. Преди 12 години загинаха 15-те партизани (предимно новаковци) в Новаковския балкан, и то дни преди 9 септември 1944 г.“ Замълча за минута и допълни: „Имаме решение на Изпълкома за празника да дарим региона и селото с план и сметка за дом-паметник. Пари имаме – 100 000 лв. – хора, строителни материали и т.н. На 10-ти този месец – старт. Оставяш всичко, няма кой друг, задачата тебе чака!“,
Нямаше накъде да мърдам. И се заех, разбира се. Стоте хиляди далеч не достигаха за дом – паметника и се задоволихме само с паметник.
Справихме се. Както се казва „поработихме денонощно“ и старт дадохме навреме. Помогнаха ни и от ОНС – Пловдив и лично арх. Байчев, покойник, главен архитект на окръга по това време…
Строителната линия приеха кметът на селото Спас Василев и писарят им Петър Канев. Той беше и помощника ми – главно при строежа … Той общуваше със стари и млади денонощно. Те обсъждаха въпроса и повода, който ни беше събрал. Накрая се разбра мечтата им … и „решението“, че това ще бъде новаковският паметник на загиналите за България през войните … И то не само за 15, а за всинца, погинали за родината. Не един път чух и притчата на стареца майстор-строител, който дялаше мрамора, която накратко даваше следното съдържание:
„Стадо е народът, казваше той. Овце. Ще са нахранени и напоени, ако имат добър „овчар“, който да ги води на добра паша и бистра вода, в противен случай гладни ще ходят и жадни. Имахме такива, ще имаме и в бъдеще. Народ без добри ръководители е обречен, без бъдеще“.
Така и стана. В паметника сега са вплетени днес имената на всички войни от село Новаково и региона, отдали живота си за България, за родината. Народът наш е пренебрегнал както червената, така и синята краска, за да има и радост, и разбирателство…
(снимка – Паметник в село Новаково – 1957 г.)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
