2016 – 30-31 юли – „Перелик джаз фест“

За трета поредна година бяхме на този фестивал. От предните години впечатленията ни бяха много добри, затова всичко като очакване беше за поредно добро събитие.

Аз пристигнах около 13:00, посъбрах дърва, пренесох багаж и другите вече започнаха да идват. С наближаването на залеза все повече коли започнаха да пъплят по черния път към мястото на провеждане на фестивала. Около 21:00 вече се чуваше музика, а ние решихме да идем да слушаме след 22:00. Учудващо нямаше и половин час от започването на формациите и немалък брой коли започнаха да се движат по обратния път.

Когато отидохме, хванахме края на втората формация от общо четирите за фестивала. След като гледахме тях, третата и четвъртата, си дадохме сметка защо колите започнаха по-рано да тръгват, защо и хората бяха поне 1/4 по-малко от миналата година. Много лежерно, много камерно, много самовглъбено и прекалено концептуално от музикантска гледна точка настроение на сцената, което нямаше как да не се предаде на слушателите и да не ги вкара в едно нелечимо чувство на меланхолия и емоционална безжизненост.

Около 23:30 ч, с настроение „Едно такова никакво…“ се запътихме към лагера, където пийнахме, хапнахме и легнахме да спим.

Добро утро. Слънцето започна да напича и стопли нас, както и пропъди росата, насъбрала се от сутрешния хлад по тревата наоколо. Започнахме да прибираме багажа, готвейки се да тръгнем към фермата за северни елени „Лапландия“, намираща се близо до Хайдушки поляни, когато звуци от оркестър събудиха заспалите ни музикални сетива. Изненада! Пред параклис „Св. св. Кирик и Юлита“ (Най-високия в Родопите) се бяха събрали доста хора, свиреше оркестър „Пампорово“ и се раздваше курбан. Това място е известно също и като „Военната чешма“ на Чурика. Ето и малко история за самия курбан:

По традиция от над 130 години, местното население от северните склонове на Перелишкия дял в Родопите в края на юли се събира в местността Чурика, където трикратно е разрушаван и възстановяван малък православен храм – „Свети Кирик и Юлита”. Дори през годините между 1944 и 1989 г. там са се правели курбани и народни веселби. С решение на 14-тото Народно събрание през 1911 г. на трите местно горовладелчески кооперации се предоставят срещу заплащане горите по стратегическия рид. Днес тези земи вече са включени в европейската защитена зона „Натура-2000”. Курбаните са предвидени и за отбелязване на кръгли годишнини на горските кооперации, чиито 4600 члена са обединени и в сдружение на собствениците”Чурика”.

Хапнахме мъжката курбан в деня на Богородичните заговезни, играхме хоро и в ранния следобед сити и доволни тръгнахме към тази ферма за северни елени, за да завършим подобаващо този уикенд.

Самата ферма представлява една дървена постройка, в гората зад която се намира и тази „ферма“. Оказа се че е имало 8 северни елена, но заради инцидент 7 от тях са загинали и сега има само един. Да го видиш трябва да платиш 3 лв. Добра инициатива, дано да потръгне на хората, които искат да развият тази атракция. Малко ми е „солена“ цената за тази „постна“ продукция, но пък всеки си знае стоката и колко да и иска.

От фермата продължихме нагоре и след около 20 мин излязохме на билото на рида Манастирище в най-южната му част. Тук се намира връх „Вълчов капан“. Слабо профилиран, но с прекрасна гледка към Хайдушки поляни и Пампорово. Набрахме солидно количество жълт кантарион и еньовче и доволни се прибрахме към колите.

Малко преди „Бозова бичкия“ спряхме на една чешма с навес да доядем каквото ни беше останало, взехме си „чао“ и тръгнахме – аз към Джурково, останалите към Асеновград.