2012 – 19 февруари – Поход-поклонение до манастир „Св. Петка Мулдавска“ (галерия)

19.02.2012370 Views

Винаги деня, в който се отбелязва обесването на Левски носи горчивина и печал. Не знам защо само в Асеновград през годините така е създадена традиция точно на този ден да се ходи на манастира „Св. Петка“, да се яде и да се пие и да се играят хора. Българска му работа. Напоследък обаче, поради натиска от страна на местни медии, общественици и интелектуалци започна да се слага едно по специално ударение на този поход и малко или много отношението към този поход започва да се променя.

Зареден с фотоапарат и огромно желание за разходка в дълбокия сняг, около 10 сутринта тръгнах от града. Дълбоките преспи не спираха ентусиастите и на групички те бавно пъплиха към заветната цел на днешния ден. Аз освен апарата не бях взел нищо, защото наистина бях решил, след официалната част, която отивах да снимам да се прибера.

Взех разстоянието Изток, бл. 9 – манастир „Св. Петка“ точно за 72 минути, което си беше добро постижение като отсечка без почивка. Без да се бавя направо влязох в двора и започнах да снимам – минах и разбира се през скривалището на Левски, което ме изненада приятно, тъй като на отиване към него беше обособен много хубав етнографски кът и така посетителите можеха да се потопят в една хубава атмосфера на отминали векове. Църквата също беше пълна от потока постоянно идващи и отиващи си поклонници и туристи.

Отец Йордан пристигна заедно с отец Тодор и те направиха панихидата за Апостола. Усети се една наистина атмосфера, в която потънаха десетките хора, които бяха там. Всеки си даде равносметка какъв всъщност е Левски за нас – един образ, към който трябва ежедневно и ежечасно да се стремим и да му подражаваме в борбата за едно по-добро общество.

След панихидата имаше реч, поднасяне на венци и снимки за спомен. Поразходих се току пред манастира, видях и доста познати, но просто този ден за мен носи определено настроение и нямах желание за ядене и за пиене. Все пак пийнах една чаша червено вино за наздравица и половин час след официалната част през снежните преспи се прибрах в града.

Мястото е разкошно и настина трябва да се помисли за смяна на този поход с датата свързана с раждането на Левски, когато е лято и когато тези прохладни поляни ще са желано място за туристи, граждани и гости на града и тогава наистина ще има какво да се празнува – раждането на Апостола на свободата!