2016 – 24 декември – Село Бачково – хижа Момина сълза – Ловна хижа – Параклис „Св. Илия“

Тръгнахме 09:00 от село Бачково. Студът беше много сериозен, чак реката беше замръзнала. В следващите час и половина имахме чудесната възможност да се сгреем от постоянния наклон към хижа „Момина сълза“.

Минава се през изоставени овощни и зеленчукови градини, и разбра се през защитената местност „Находище на дървовидна хвойна“. Като цяло пътеката следва дефилето на река Чая и набирайки височина се качва до хижата, която не е пропуснала съдбата на останалите хижи и туристически спални, стопанисвани от настоящото ръководство на ТД „Безово“. Няма нито ток, нито условия, покривът е пред падане и всичко говори за престъпната нехайност на господата „безовци“ (без да имам лично отношение към редовите туристи от това изключено през 2012 г. от Бтс дружество).

Маркировката до хижата е неясна. Жълта, зелена, червена. Бог знае коя е оригиналната, но ние ще наложим зелената като титулярна в предстоящата пролетно-лятна акция по повтарянето и полагането на нова, за да може това да стане естествено продължение на маршрута по римския път от Асеновата крепост до село Бачково.

Хапнахме по един сандвич, пихме вода и вече доволно развалили настроението си, поехме по стръмната пътека към бившия пионерски лагер „Гонда вода“.

След около 2 км стабилно изкачване по ясно изразена пътека, ориентир за която може да са ви електрическите стълбове, излязохме пред поредната купчина съборетини (с изключение на една поддържана от ловците барака). Там починахме малко на вече показалото се и започнало да грее слънце и тръгнахме по черния път, идващ от Корудере.

След малко повече от километър леко слизане, се стига до място където пътя продължава нагоре и надолу. Тръгвайки надолу ще стигнете до Високата пещ, но с кола това вече няма как да се случи заради изровените пасажи от десетилетията дъждове и снегове, но пеш може да го направите без проблем.

Ако тръгнете нагоре (както направихме и ние) ще отидете до Добростанските поляни (между Ловната жиха и село Добростан). На около 300-400 м по пътя в дясно е началото на пътеката, която води до хижа Безово (по нея има много паднали дървета и преминаването и крие рискове от падане и контузии, заради големия и наклон). След около още 300-400 м. от пътя в ляво тръгва ново разклонение, което след 10 мин изкачване води до Ловната хижа, точно на 1000 м надморска височина. Тук хапнахме, понапекохме се и поехме надолу към „Пъдарската колиба“ (Зеления фургон), от там до параклис „Св. Илия“ (Гръцкия), където отново хапнахме и починахме на припек.

Това е място, на което всяка седмица да идвам, никога няма да ми омръзне. Има особен чар и уют, който съчетан с доброто поддържане на района го прави предпочитано място за почивка на десетки асеновградчани.

Поехме по билото, заобиколени от чудесни гледки и прекрасно слънчево време. Имаше хора с нас, които за пръв път бяха по пътеките над Асеновград и искрено се вдъхновиха от това, което виждаха отгоре – Тракия, Родопите, Асенова крепост. Това бяха последните часове на слънчевата 2016 г. Предстоеше Бъдни вечер, Рождество и сковани от сибирски студ и сняг седмици.

Дължината на маршрута е 18.3 км. Положителната денивелация 1125 м., а общото време за преминаване 7 часа.