2017 – 05 февруари – Зимен преход до водопад „Сливодолско падало“
Не бяхме организирали зимно ходене до водопада и в желанието си да го видим в снежна и ледена переспектива, в неделния ден решихме малко да походим и да идем да го заснемем.
Групата бе 9 човека и ведро поехме по вече добре утъпканата пътека по устието на река Сливов дол, която е и граница на общините Лъки и Асеновград. Предния ден бе валяло дъжд и снегът бе доста неприятен за ходене, заради постоянното потъване на места. Темпото бе нормално и с няколко малки почивки достигнахме до зелената барака, където бяхме отметнали 2/3 от маршрута.
Тук починахме отново и решихме да продължаваме нагоре. Нищо не вещаеше проблеми при придвижването ни към водопада. На няколко места обаче ни направи впечатление как цели пасажи сняг са се свлекли, но отчетохме тези неща като незначителни, защото по нищо не изглеждаше, че може да са проблемни.
Достигайки до изкачването, което оставя встрани водопада, наричан „Черешовото падало“ видяхме доста сериозно свличане на сняг, което тотално бе откъснало възможността да продължим нагоре. Няколко човека пробвахме да заходим отстрани и в сняг над коляно успяхме да заобиколим падналата лавина.
Излизайки на пътеката видяхме нови паднали дървета и сняг, което правеше последните метри преди финалната права към водопада почти невъзможни за преминаване. Безопасното изживяване в планината е основното мото на всеки един човек, обичащ природата и решихме с това да приключи нашата снежна разходка, защото сигурността е на първо място.
На слизане се срещнахме с една група от около 7-8 човека, които също бяха тръгнали към водопада. Предупредихме ги за лавината, която е откъснала пътя. Особено впечатление ми направи едно момче с дънки и кецове, което каза „Аз съм тръгнал, мен нищо не може да ме спре!“. Хубаво за ентусиазма, ама да беше се погрижил малко и за облеклото, но пък в планината всякакви образи ги има. Взехме си „довиждане“ и всеки продължи по пътя си.
Имахме идея, на връщане да оставим колите на Бачковския манастир и да се разходим до Еленина чешма, а ако решим и до Клувията. За съжаление от половината път надолу заваля много неприятно дъжд и се отказахме от това си намерение.
