Проучването на станимашкия род на Слави Костадинов Тонев (Узуна)

Проучването на рода на Слави Костадинов Тонев (Узуна) започнахме от идването му в Асеновград. Роден е през 1854 година в село Татарево. Изслужил войнишката си служба, но получил и прякора Узуна – Високия Слави, тъй като стърчал с половин метър над другите войници. Бил е над два метра висок. Бил е храбър войник, отзивчив и силен.

Връщайки се в село Татарево, не намира поминък. Семейството на родителите му било голямо и решил да се засели в Станимака. Оженил се за Анка, местно момиче, и купил къща на сегашната улица „Шейново“, до параклиса „Св. Варвара“. Занимавал се с джамбазлък и касапство. Така прехранвал многолюдната си челяд.

Родили се Александра, Тодора, Неделя, Хришица, Мария, Елена, Георги и Костадин. Децата рано започнали да се трудят, даже и на чуждо. Момичетата се омъжели и създали добри семейства. Майка им ги е научила на домакинство и труд. Родили им се деца. От Тодора – Иван и Николина; от Александра – Борис, Николай, Веселин, Слави и Здравко – близнаци. От Мария /Микичка/ – Ангел, Недялка…

Интересна е женитбата на Елена за богат младеж от Чепеларе. Елена била поканена на годеж да помага, но годежарят казал на брат си – продумника, да не обявява годеж, а все едно, че са на гости. Казал му, че е харесал Ленчето, която черпила гостите и помагала. Така между приятелките застанал младежът и Елена станала негова съпруга.

Съдбата на Костадин му поднася лоша болест – язва на стомаха, която се спуква, и той бива опериран в Пловдивската държавна болница. Всичко щяло да е добре, но той, въпреки предупреждението на лекарите, пил вода на втория ден и починал. Оставил сираци трите си деца – Славчо, Ангел и Анка, която била само на 8 години.

Анка и Здравко са единствените живи първи братовчеди, които помнят някои неща и ги разказват. Така Анка разказва за сирачеството, защото майка ѝ умира една година след баща ѝ. Славчо, по-големият ѝ брат, поема грижата на баща и майка, като работи като шивач, даже впоследствие и в собствено ателие. Учил е при по-големия си братовчед – „Шантиклера“, на занаят. Времената са били трудни и родовата сплотеност е била в основата на взаимопомощта вътре в рода.

Съдбата на близнаците на Александра, особено на Здравко, е била незавидна – да бъде даден за осиновяване. Запознава се с осиновителите си и остава 12-годишен да научи, че има жив истински баща и братя, но остава да живее при осиновителите си. Преживява много тежко, когато разбира, че е осиновено дете. Майката, Александра, умира, когато е бил на две години.

От децата и внуците на Славчо Узуна има учители, лекари, икономисти, счетоводители, инженери, техници, шивачи, шофьори и други.

Родът се разраства, връзките се губят, но предстои в нашата бъдеща дейност да увеличим познанията си за рода, да намерим още родови снимки и да оформим всичко в една книга за рода ни, която да бъде пътеводител на нашето поколение, за бъдещите родови проучвания и бъдещите родови срещи.

Д-р Александра Кирева