Яна Шишманова (1840–1926) – Родопската Баба Тонка

Майка на знаменосеца Кольо Шишманов, спасила комитското село Славейно от опожаряване, наричана Родопската Баба Тонка

Яна Чилова Шишманова (по баща Гърковска) е родена през 1840 г. Тя е майка на девет деца, като най-малкият ѝ син – Димитър – е роден през 1889 г. Сред местното население е известна като Яна Пелювица Шишманска, но остава в историята най-вече като Родопската Баба Тонка.

Яна Шишманова е майка на Никола (Кольо) Шишманов – знаменосец на първата славейновска чета. Тя активно подпомага комитското движение, като превръща дома си в своеобразен щаб за революционерите. По пътя на борбата поемат и други нейни синове – Гочо, Стоян, Иван, Тодор и Димитър. Неин първи братовчед е Коста Георгиев Гърков – Жуброто, участник в четата на капитан Петко войвода.

Баба Яна извършва истински подвиг. След гибелта на сина ѝ Кольо Шишманов неговото тяло е изложено пред църквата в селото за назидание. Турските власти принуждават всички жители на Славейно да минат покрай него и да заявят дали го разпознават. Дори най-малкият жест на разпознаване би довел до тежко наказание и вероятно до опожаряването на селото, както често се случвало с населени места, укривали или подпомагали комити.

Когато дошъл ред на майката, тя три пъти отговорила: „Не е тукашен.“ Така постъпили и останалите жители на селото. На Яна Шишманова било поставено още по-тежко изпитание – след като не го познава, сама да го оплаче и погребе. Тя събрала сили и изпълнила нареждането.

През нощта се скрила край пещта в дома си, за да изплаче мъката си, без да бъде чута от турците, които обикаляли край къщите и следели дали някъде няма да се чуе плач. За да заглушат риданието на майката, жените от селото се събрали в двора и започнали да удрят борилките, вдигайки шум в знак на съпричастност и подкрепа.

Със своята самоотверженост и сила на духа Яна Шишманова успява да спаси родното си село от опожаряване и разорение. Тя умира през 1926 г., оставяйки светъл пример за майчина обич, смелост и саможертва.