ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
Зимен туризъмТуризъм

Лавините в Родопите се случват, макар и рядко

Може да коментирате статията в нашия Viber канал

Лавини в Родопите падат, макар и не с мащабите на тези, които стават основно в Рила или Пирин. Аз съм бил свидетел на скоро паднала лавина по маршрута за водопад Сливодолското падало.

Долината, през която протича малката река Сливов дол, се вклинява сред много стръмните склонове на връх Логудево на югозапад и Пенчов връх на североизток. Тук има оформени улеи на височина няколкостотин метра със солидна денивелация. Всички те събират много сняг и когато той „натежи“, няма нищо необичайно той да се изсипе в ниското.

Улица по пътеката за водопад „Сливодолското падало“. Невероятно, но факт!

Беше в началото на февруари 2017 г. Беше валяло доста и снегът, който се беше натрупал беше близо половин метър. Непосредствено след снеговалежите времето се затопли и продължи да вали интензивно дъжд. Снегът „спихна“, както се казва, стана по-малък като покривка, но по твърд и кишест.

Водих група на зимен преход до водопада. Още с влизането по пътеката, забелязах на няколко места паднали „дъски“, както се нарича пасаж сняг, който се е нагънал спускайки се надолу по склона. Непосредствено преди водопада видях и падналата лавина. Не мога да конкретизирам както биха го направили специалистите голяма снежна дъска ли беше, лавина ли беше. Знам само, че целият склон, от скалите под които минава пътеката за хижа Марциганица, до река Сливов дол се беше свлякъл, омесвайки сняг, кал, дървета и камъни. В долния край, височината на свлечения сняг, по моя преценка бе между 4-5 метра, може и още нагоре.

Водопад „Черешовото падало“ в каньона на река „Сливов дол“ – Добростански рид, Западни Родопи

Спрях групата и много внимателно заходих през падналия сняг. Погледнах към пътеката с въжетата към водопада, но там снежните дъски буквално бяха „изплезили език“ над главата ми и всеки момент щяха да рухнат. Разсъдливо се върнах, събрах групата, обясних ситуацията, направих инструктаж и поехме обратно.

Със сигурност, ако някой беше попаднал в центъра на улея, а дори в периферията му, когато лавината е падала, вероятно нещата щеше да са много неприятни.

Стари хора от моето село Джурково са ми разказвали за лавини, които са се случвали по западните голи склонове на връх Батурица и то със сериозни мащаби, така че лавините в Родопите, макар и не чести, все пак се случват и трябва да се внимава какво време и какъв вид планински ландшафт избираме за зимни преходи.


МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка