Розата като част от българските традиции (галерия архивни фотографии)

ТОН РОЗОВ ЦВЯТ ДАВА ПО-МАЛКО ОТ ЕДИН ПАУНД ЧИСТО МАСЛО

паунд (приблизително 0.454 кг.)

Редове от големи, затворени казани, поставени над огън, се пълнят с вода и рози. Когато сместа заври, парата преминава през горните части на казаните в дълги тръби, които лежат в хладна течаща вода. По време на този процес на дестилация по повърхността се появяват капки жълтеникаво масло, които се отделят. Голяма част от розовата вода се изхвърля, но част от нея се използва за овкусяване на пудинги. Розовото масло, или „аттар“, макар и да не е силно летливо, се съхранява плътно затворено и ароматът му се запазва с години. Понякога то достига цена по-висока от тази на чистото злато.

МОМИЧЕТА БЕРАТ ЦВЕТОВЕТЕ В РАННИТЕ УТРИННИ ЧАСОВЕ

Розовите насаждения са малки, а храстите са засадени на около три фута (фут = 30 см) разстояние един от друг. Цветовете, розово-бели и непретенциозни на вид, се берат преди да са напълно разцъфнали и докато росата все още е върху тях, тъй като излагането на силното слънце води до по-ниско качество на маслото.

ТОВАР ОТ АРОМАТ ПРИСТИГА ОТ ПОЛЕТАТА

Розоберът започва през май. След като цветовете бъдат набрани, те се натоварват в чували и се отнасят до дестилериите на гърба на коне или в кола, теглена от волове. Дървата, натрупани вдясно, служат за гориво при дестилацията на розовото масло.