Средновековен храм „Св. Никола“ – град Сапарева баня, област Кюстендил
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
„Свети Никола“ е средновековна българска църква в град Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил. Намира се в градския парк, в центъра на града.
Построена е през XII-XIII век. Според местни източници от края на XIX в. в археологическия музей в София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф. Р. Христов разчел надпис с годината – 1160 г. При опит за построяване на нова църква през 1838 г. селяните разкрили западно от „Свети Никола“ стари основи и стълбове от друга по-голяма църква. Според Никола Мавродинов „Свети Никола“ е била гробница или обикновен параклис до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Според предания църквата е гробница на местен феодал на име Никола.
По-голямата църква е била съборена в началото на османското владичество. Църквата „Свети Никола“ е пощадена, но постепенно започва да се руши, защото турците не разрешавали да се поправя. Според местни предания, след Кримската война, група от настанените над квартал Гюргево черкези, започнали да разрушават църквата. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в църквата и загинал. Уплашени, останалите се отказали от по-нататъшното разрушаване.
„Указател на църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки паметници в община Асеновград“, който може да поръчате тук
По време на Освобождението покривът бил изцяло разрушен. Църквата е цялостно реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Александър Рашенов (1892-1938).
Църквата е кръстокуполна, със свободни рамена, с дължина 7,2 м. и ширина 5,7 м, а височината при купола достига 6,6 м. Изградена е върху каменни основи от червени тухли, споени с бял хоросан, като тухлите са замазани през ред. На изток завършва с дълбока, полукръгла абсида, осветена от един прозорец. Входът е на западната фасада, поместен в двустъпална ниша, която се разширява и развива в четири архиволти. Надлъжните стени от външната страна са разчленени от по две двустъпални арки. Куполът е опасан от дванадесет двустъпални арки, в четири от които са вместени прозорци.
тук може да поръчате алманах „Земя благословена“ – алманах за религиозен туризъм в Асеновградския край
Църквата е била изцяло изписана отвътре, като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. Характерният ѝ градеж – тип „потънала тухла“, както и дванадесет-стенният купол и аркирани ниши определят живописния ѝ вид.
Църквата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 77/1968 г.) и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение. (декл. писмо № 4782/21.12.1978 г.).
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, коментар, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
