Как Салих Гунгаля помага на църквата в село Джурково

Това е храм Света Богородица в село Джурково. Строен е през 1913 г., но в него започва да се служи едва през 1929 г. Липсата на свещеници в селата била причина хората да нямат възможност за активен духовен живот дълги години.

След тежките години на безродие и несигурност, дошлите в Джурково преселници от село Момчиловци донесли и своята вяра. По време на строежа на храма, помагало цялото село, дори и хора от съседните махали, които по онова време изповядвали ислям. Стигнали почти до края. Останала само гредата, която носила двата ската на покрива. Харесали голяма ела в местност „Горните арпи“, която се намира високо над селото. Трудна работа било пренасянето, защото пътеката към селото била стръмна и на „кълки“ (серпентини). Това правело носенето и от няколко човека невъзможно.

Тогава, според местното предание дошъл Салих Гунгаля от село Лъкавица и казал следното:
– Я ще ви свалям гредата, но искам пред мене да върви и да свири гайдажия.

От Вуйковците тръгнал гайдар. Салих Гунгаля нарамил гредата, пред него гайдата пее. Църквата слуша и чака тази последна част да се влее в нейната снага. Хората притихнали, слушат и те. И не вярват. Как може сам човек да носи такава греда?

В Средните Родопи религията никога не е била причина за разваляне на „достлука“. „Божественото“ у хората е било взаимоотношенията им, добруването им, другаруването между тях.

Помня една баба от село, която казваше: „Мене, сине, ма я не страх от хората дето от Бога страх имат и дали викат „Христосе“ или „Аллахко“. Лошото е ага са хората такива, че от Богън страх да немат. Айсва е лошо.“

(тази история ми бе разказана от местни жители през 2020 г.)