За името на село Добралък
Село Добралък с съградено в един дол в северните поли на Белочерковския рид на Чернатица, на 15 км югозападно от с. Яврово. За основаването на селището и за потеклото на името му битува местно обяснение, което научаваме от Иван Панайотов в неговия пътеводител за Чернатица: „Според преданието селището възникнало на сегашното си място след разселването на старото с. Герово, чиито жители се разбягали при чумна епидемия. Част от тях начело с говедаря Добри се отправило нагоре по малката рекичка да търсят удобно място за заселване. Добитъкът „пладнисал“ в малка лъка, която харесала на бежанците. Селището си те нарекли „Добрьова лъка“ (Ив. Панайотов, Чернатица. Пътеводител, С., 1981, с. 151-152).
В това предание няма нищо вярно освен факта, че при разселването на село Герово, което се е намирало на 8 км югозападно от Яврово по левия бряг на р. Луковица, част от жителите му наистина са се преселили в Добралък (за изчезналото село Герово и възможните причини за разселването му вж. подробно у П. Хайтов, Село Яврово, Асеновградско. С., БАН, с. 76-78).
Както отдавна е установено в нашата наука, Добралък съществува отпреди 1083 г., понеже наред с Яврово, Бачково, Герово, Добростан и други села и места той е споменат в устава на Банковская манастир, основан през тази година, като Добролонгос (в гръцката редакция на устава името е в дателен падеж Добролонго), отдавна и убедително отъждествен с днешния Добралък (Й. Иванов, Асеновата крепост над Станнмака и Бачковският манастир, Известия иа Бълг. археолог. дружество, т. II, св. 1, С., 1911, с. 205). Основаването и миналото на манастира в светлината на езиковите данни ще бъдат разгледани подробно в друга, нарочна статия, а тук е нужно да се направи следното уточнение. В устава на манастира горните селища са определени на гръцки като агрос (по технически причини предавам гръцките форми с кирилица), което от някои автори се превежда с „нива“, а в последния български превод на гръцката редакция иа устава е предадено като „местност“ (Типик на Григорий Бакуриани, Гръцки извори за българската история, т. VII, С., БАН, 1968, с. 42). За какво собствено става дума в тези случаи? Николай Хайтов с право обяснява: „Важно е да се отбележи, че споменатите села, а именно Бачково, Лилково, Добростан и Добралък, както и Яврово фигурират в текста на манастирския устав не като села, а като ниви, местности. Не изглежда обаче вероятно всички да са били само ниви и ненаселени местности, още повече, че те се намирали в непристъпните някога Родопи. Там и да с имало ниви, едва ли са могли да ги обработват други освен местните жители, които имали постоянни жилища по тези места, най-вероятно под форма па пръснати колиби“ (Н. Хайтов, пос. съч., с. 11). Тук ще добавим следното. В новогръцки агрос действително значи „нива, поле“, а в множествено число – „селска местност“. Тези днешни значения подвеждат някои учени, които забравят, че в старогръцката и византийската епоха, а именно през последната е написан уставът, агрос има няколко значения и те са „нива, поле“, „село“ и „имение, чифлик“. Повече от ясно е, че в нашия случай може да става дума само за село, и то действително от колибарски тип, каквито са били повечето родопски села по онова време, защото пък самия Стенимахос (Станимака, Асеновград) в същия устав се определя като хорион „село“. Ясно е, че хорион означава село от събран тип. Нашите издатели на устава, като обясняват какво е представлявал т. нар. проастий, отбелязват, че „проастият, както и агридият (агридион, агрос) съставляват част от еодално имение, без да спадат администратично към съседното село или град“ (пос. издание, с. 44, бел. 2 под черта). Така става съвсем разбираемо какво се разбира под агрос в нашия случай.
В не много отдавна издадената грузинска редакция на манастирския устав съответната грузинска дума е предадена на руски като „поле“, което значи същото, както и в български (А. Шанидзе, Грузинский монастырь в Болирии и его типик. Грузинская редакция типика, Тбилиси, 1971, с. 287). Ако действително това е единствено възмоният превод на руски, то значи, че грузинската редакция е превод от гръцката и преводачът е направил същата грешка, която се прави днес от някои, като е употребил първото значение на гръцкото агрос, без да вникне в същината на нещата. И да приключим разглеждането на този въпрос с единствено правилния извод, че Добралък е означен в устава на Бачковскня манастир като село, дарено на обителта заедно с всички имоти, доходи и живеещите в него селяни парици (Г. Литаврин, Българи – Византия. XI-ХII век, С., 1987, с. 67-68). Това важи разбира се, и за останалите споменати „агроси“.
Гръцката форма на името Добролонгос не е нищо друго освен старобългарското Добролѫгъ, което се е изговаряло приблизително Добролонгъ. Това е сложно име, стегнат облик на първоначалното словосъчетание Добрын лѫгъ, както едно днешно географско име Суходол е от по-старо съчетание Сухи дол. Така е обяснил и Васил Миков потеклото на Добралък, но не съвсем точно от Добнъ лѫгъ (В. Миков. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, С. 1943, с. 251). На старобългарското Добрын лѫгъ днес би отговаряло Добри лъг, където лъг в нашите народни говори има следните значения „ливада; ниско, напоявано място“, „горичка“, „влажно място в ливада“, „сечище с храсти и дънери“. Тази дума е известна още в старобългарския писмен паметник от XI век Синайски псалтир като лѫгъ „горичка“. Точно това най-старо значение е отразено в селищното име Добралък, като добре се съгласува с местоположението на селото в горист дол.
Днес думата лъг е само областна и сравнително рядко употребявана, но в миналото тя е била широко разпространена и от нея с наставката -яне са образувани селищните имена Лъжане или Лъжене. Така гласят старите имена на днешните села Антон (Пирдопско), Трудовец (Ботевградско), Чавдарци (Ловешко), Малчика (Плевенско), неправилно сменени, понеже от местните жители се свързват с глагола лъжа. Лъжене и днес е запазено като име на един от кварталите на Велинград, а Лажани се наричат села в Прилепено и Тетовско, Лажани в Леринско, все в географската област Македония. От старобългарското прилагателно лѫжьнь с наставка -ища е образувано н името на село Лъжница, Гоцеделчевско.
И в Средна Родопа лъг също е запазен в Лагон – заселка в община Арда (Смолянско), имена на местности при заселката Речани също в община Арда, при Райково, Лагот – имена на местности при с. Могилица (Смолянско), при Райково и Смолян. В землището на с. Чокманово (Смолянско) има местност Лаговете, което е членуваната форма за множествено число. В Маданско Лъгът е име на местност между селата Гърнате и Бурево, а Лагот се нарича равнинна до заселката Крио бърца, т. е. Криво бърдце, на Бориново до Мадан.
От казаното по-горе става ясно, че името на с. Добралък неправилно се пише с буква -к накрая вместо с -г. Същата грешка се допускаше доскоро и при изписването на името на село Дебели лаг в Радомирско. Че действително имаме работа с Добралъг става ясно от жителското име добралъжени, както традиционно се назовават жителите на селото (И. Хайтов, пос. съч., с. 79).
И така Добралък съществува като селище отпреди XI в. В землището му има местност Гражданин, като това име също е много старинно по строеж. То е доразвито с наставка от едно първично гражд, което на свой ред е образувано от град с наставка -jь, което е могло да стане най-късно до XIII в., понеже дотогава тази наставка е била продуктивна. Това старинно име се носи и от село в Призренско (Югославия) и от местности при с. Градево (Благоевградско) и с. Извор (Босилеградско в Югославия). Така се казва и една рекичка близо до Тетевен, която е приток на Черни Вит (Й. Заимов, Български географски имена с -јь, С., БАН, 1973, с. 95).
Всички тези факти свидетелствуват, че Добралък действително е много старо селище, а не е възникнало след разселването на с. Герово. Продължавайки старобългарската форма Добролѫгь, днес селищното име трябваше да гласи Добролъг, изговаряно Добролък, а не Добралък, Как е получен този днешен облик? Това всъщност е потурчена форма на Добролъг, както в османотурскп името на българския град Самоков се е изговаряло като Самакоф, със същата промяна на ова (Ат. Т. Илиев, Турски изговор иа български местни имена. Списание на БАН, кн. XIV, клон историко-филологичен и философско-обществен, 8, С., 1917, с. 107). Тъй като в турския език съществува тенденцията в селищни имена ударението да пада върху първата гласна, срв. Пазарджик, Харманли, Кърджали и мн. др., то и ударението на първата гласна о в Добралък също е под турско влияние. Като се спираме обаче на този въпрос, е нужно следното уточнение. В миналото в землището на Добралък е имало и юруци, които дори били дали и свое име на селото – Каварджъкли (Н. Хайтов, пое. съч., с. 79-80 и приложение № 2 на с. 233-235). Ясно е, че името на с. Добралък е било най-напред поюручено, а след това е възприето с този гласеж и в османотурски без изменение, понеже езиците на юруци и османски турци са били много близки. Този гласеж обаче е запазен и до днес като официално име на селото. През 1934 г. е била установена формата Добролък, неправилно отменена през 1966 г., като пак е възстановен турският гласеж иа селищното име.
Единствено правилният облик и изговор на името е Добролъг и това трябва да бъде официалната му форма. В околността на селото се намира т. нар. Добралъшко кале. След като знаем, че арабско-турската чуждица кале в някои наши краища е изтласкала изконната българска дума градище, то и останките от тая стара твърдина трябва да сe наричат Добролъжко градище.
автор Момчил Стоянов
сп. „Родопи“, 1990 г., кн. 4, с. 36-37
източник
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
