Село Ковачевица – община Гърмен, област Благоевград
Ковачевица е село, разположено в югозападната част на България, в пределите на община Гърмен, област Благоевград. То се намира на 1050 метра надморска височина.
Селището е разположено в планинска местност в Западните Родопи. Град Гоце Делчев се намира на около 24 км от Ковачевица, а най-близкото населено място е село Горно Дряново, отстоящо на 5 км.
Ковачевица е изградена над река Канина, като в нейната долина се намират ограничените обработваеми земи и старият път, водещ към Гоце Делчев и поречието на река Места.
Според преданията селото е основано от преселници от близкото село Рибново, а вероятно и от Банско. Името му се среща за първи път в османски документи от 15–16 век. В регистрите от втората половина на 15 и началото на 16 век са записани 17 домакинства. През 18 век в Ковачевица се заселват и българи от Костурско и Западна Македония, които донасят със себе си строителния занаят. Това е отразено и в наименованията на двете части на селото – горната, известна като Банева, и долната – Арнаутска махала.
През 19 век Ковачевица се утвърждава като голямо изцяло българско село, включено в Неврокопската кааза на Серския санджак. В издадената през 1878 г. в Константинопол „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща данни от 1873 г., селото е посочено с 185 домакинства и 630 български жители.
По данни на Васил Кънчов от труда му „Македония. Етнография и статистика“ към 1900 г. населението на Ковачевица наброява около 1400 българи.
В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под духовната власт на Българската екзархия. Според статистиката на Димитър Мишев от 1905 г. в Ковачевица живеят 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото функционира едно начално българско училище с двама учители и 37 ученици.
Днес Ковачевица е съхранила своя автентичен облик от 18–19 век и се нарежда сред най-красивите и известни български села. Жилищните сгради са изградени почти изцяло от камък, включително и покривите, като само най-горните етажи на по-високите къщи са дървени. Селото е архитектурен резерват, подобен на Копривщица и Стария Пловдив, и впечатлява със своята запазена възрожденска архитектура.
