ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
Българското селоОбласт ПловдивРодинатаЮжен централен район

Оризарството в България започва от село Болярци – Ангел Кръстев

Ако се доверим на известният изследовател и автор на книгата „Принос на историческата география на Тракия“ /т. II, БАН, С. 1953 г./ Павел Делирадев, ще установим, че за пръв път в България ориз се засява в с. Болярци.

Павел Делирадев пише следното: „Селото Болярци било кръстено на Кара Реиз или Реиз Баба, местен турчин спахия (според други – християнин), който за пръв път въвел оризосеенето в Пловдивско, както въобще в България и Турция“.

Павел Делирадев пише в книгата си, че Реиз Баба, живял през XV век, е роден в селото или идва от друго място, но няма съмнение, че в с. Болярци са живеели не само известни, но и прогресивни мюсюлмани.

Един такъв влиятелен турчин по-късно, през деветнадесетия век (според легендата) съдейства за изграждането на манастира „Св. Неделя“.

В своите пътувания в пределите на огромната Османска империя Реиз Баба донесъл, вероятно от Египет, оризено семе. Това станало по таен начин, понеже неговото разпространение. С негова помощ селяните от с. Болярци засели оризовите семена, които се увеличавали с всяка година. От Болярци считали Реиз Баба за голям благодетел и светец. Дали той самият е пожелал или населението така е решило, но когато той умира го погребват между двата пътя, по които са минавали колите с ориза, транспортиран към пазарите на Османската империя. Тук, недалече от селото, хората изграждат теке, в което погребват Реиз Баба. На поклонение на гроба му (това става и сега през м. юли) идват както мюсюлмани, така и християни.

При големи засушавания турци и българи принасяли курбан. Служили едновременно и ходжата и мюсюлманите и свещеникът на християните. Всичко това ни описва Павел Делирадев. Но и живелият дълги години в с. Болярци Атанас Маринов разказва почти същото в своята „Паметна книга“.

След смъртта на Реиз Баба с. Болярци се превръща в голям производител на ориз. Вода за чалтиците (така се наричат местата, на които се засява оризът) се набавя от р. Сушица, но и от изградения канал на р. Чая.

За оризопроизводството в Пловдивско споменават и някои от минаващите през този край чуждестранни пътешественици. Пътешественикът Бузел, който минава през Пловдивско, също споменава за оризищата.

Традицията в оризопроизводството се запазва и след Освобождението в Асеновград и в много от селата от околията. За съжаление днес в в нито едно село в района не се отглежда ориз.