ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
Населени местаОбласт СмолянОбщина БанитеПланината и хората

Махала „Шипката“ – За хората, мечките, вълците и едно радио…

Шипката е махала към село Планинско. Тя е толкова махала, колкото и селото е село. Призрачно, отдавна тихо, тук пуши един комин, а вечер мъждука светлина през едно прозорче.

Да търсите Шипката на картите е сложна работа. Няма да я намерите. Трябва да познавате района, за да се движите по правилните кози пътеки.

Махалата се намира срещу подножието на Шарен нос – разклонение на Чиляшкия рид. Тук е мястото, където определението „Непознатите и диви Родопи“ е валидно с пълна сила.

В Шипката живеят трима човека. Майка, баща и син. Там където свършва края на цивилизацията започва черния път за махалата. Където завършва черния път, започва стръмна козя пътека. На „три пресечки“ от всичко познато.

Дядо Румен / Рамадан помага на своя 40 годишен син Росен / Расим във всичко, което е свързано с тяхната прехрана. Събиране на дърва, сено, отглеждане на стадата овце и кози, картофи, пренасяне на чували с брашно и продукти за тежките зими. Грижи се и за своята жена, която повече стои в къщи и пази здравето си.

разказът е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

Всичко си има дядо Румен, но една му е болката. Не може да си слуша любимата музика.

„Сине, ако идваш пак, ха ми донеси малко радио и му тури музичка. „Виевската“, Росица Пейчева, родопско“. Слуша ми се, сине, тая самота тука, само с музика може да я победиш. Моят Росен много ни помага. Като си идем от тоя свят, да ходи в града да си търси дружинка, оти му е много самотно тука. Той без жена, аз без радио…“Обещах му че ще му занеса радио или ще изпратя по някой. Под шума на камъните по пътеката, в ушите ми още чувах думите му. Едно радио и родопска музика.

Дали махала Шипка ще стане новото „Кралство“ и така както Мумджидам стана зоопарк за човеци, посещаван от градските хора, ще се превърне в декор за инстаграм „вдъхновения“, не знам. Дано това да не се случи и дядо Румен все още да посреща хора с удоволствие и радост, като нещо, случващо се рядко и носещо кураж и смисъл … 

Към днешната дата, доколкото знам жената на дядо Румен е в Хасково, защото не е добре със здравето. Имах обещания от няколко човека, че ще му занесат радио и малко ножче, което той заръча. Сериозни хора, за които нямам съмнение, че са изпълнили тази му молба. Искрено ми се иска в този момент дядо Румен да слуша любимата си „Виевска“.



ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка