Стефан Гъдев – асеновградски майстор на балсимо
Стефан Гъдев започва работа в винарската изба на братя Пъжеви през 1935 година. Поверяват му да дозира съставките на пелина.
Пет години младият Стефчо прави отлично това и е помогнал през 1939 година на изложение на Пловдивския панаир пелинът на Пъжев да вземе медал.
После Стефан е войник, а след аскерлъка започва работа при другите винари – Братя Райчеви. Като преценяват усърдието и честността му, дават му заплата от 15 хиляди лева.
До 1948 година работи там Стефан, докато се национализира винарската изба. Тя се е намирала на мястото на сегашната поща – на улица „Железарска“. А по-надолу, на ъгъла между „Сливница“ и „Училищна“, са били казаните за ракия. Два казана по 600 литра и един по 500 са работели денонощно от октомври до месец март.
„Произвеждахме над 10 вида напитки – казва той. – Най-търсени бяха местната шоколадка, портокалката, ментата, балсимото, шерибрендито и айроконякът. За последния купувахме биволско мляко от Болярци. Иначе съставките са: малко есенция, боя, захар, спирт и вода. От 1 литър спирт правихме 5 литра 35-градусова мента, с три грама есенция, боя и захар. По точни рецепти в 300 килограмови бъчви поставяхме материалите, а след това разбивахме със специални дървени бутала с дупки в продължение на час. После пълнихме напитките в бурета в малката изба. В нея имаше около 1300 бурета от по 300 килограма. Като дойде клиентът, пълним му оборотни бурета от 8 до 300 литра, които бяха над 900 и пътуваха от Асеновград до Дупница, Ивайловград и Златоград. Продавахме и на дребно по литър-два. Идваха бабички най-вече за балсимо. Него го пиеха всички, които ги заболи стомахът или имат болки в червата. Сръбнат стотина грама и почувстват облекчение.
Балсимото имаше шоколадов цвят, добит от шварц (черна) боя, ментово масло, канелова есенция и спирт. С боя и есенции се снабдявахме от фирмата „Шимел“ – Германия. Малката изба държахме по-чиста и от аптека, затова имахме толкова клиенти. Правихме и мастика – по-добра от гръцката, а и жълта ракия, подсладена с захарин. В голямата изба не съм работил, но там зрееха хиляди тонове вина и се изнасяха за къде ли не. Даже Чорбаджака ни е давал вина – след като свършат тези на Братя Райчеви – да ги продаваме на нашите клиенти“.
(снимката е илюстративна)