Станимашки бик се прочува покрай похотливостта на стопанина си

За това, че станимаклийките са хубави, та чак и във Франция ги харесват се е писало, за хубавото станимашко вино също се е писало, за прекрасните асеновградски мезелъци – също. Не се е писало обаче, че в миналото Асеновград е имал още една слава. И тя е била един … бик!

Тази слава започва от една изложба – говедовъдна изложба, на която първа награда получил станимашкият бик на Спас Търнев. Софийският вестник „Нови дни“ не без завист пуснал съобщение за случилото се в Плевен. Даже към статията редакторите турили и фотография за да онагледят новината. А нашият вестител „Родопско ехо“ побързал да отбележи: „То се знае, че не бикът, а стопанинът му е получил наградата.

Като виждаме от снимката грамадния и разкошен бик, бихме искали да видим и неговият стопанин. Това е един тих, скромен и трудолюбив човек , който вместо да философства по цели часове в кръчмите и да разрешава световните проблеми, грижливо се е заел да отгледа и да отхрани красивия бик и да задоволи всички имащи нужда от оплождане крави. И бизнесът на Спас започнал да процъфтява. Днес го поканят в едно село, утре го поканят в друго село… и срещу скромна сума бикът оплождал селските крави.

Технологията била такава: един ден по-рано стопанинът и надарения бик пристигали в селото , за да може бикът да се запознае отблизо през нощта с обекта. Следващият ден, след като бикът вече си е свършил работата, двамата се прибирали в Асеновград.

Но, изглежда, някой завидял на предприемчивият стопанин. Пуснало се слух, че една вдовица, в чиято къща преспали бикът и стопанинът му, родила момче. На задявките на зевзеците Спас остроумно отговорил: „Ами нали четохте във вестника – наградата се дава не на бика а на стопанина, сиреч на мене. Ако стопанинът му не може да свърши както трябва работата, какво ще искате от добичето. Нъл тъй!

(снимката е илюстративна)